Със сигурност плаша с това заглавие. Няма страшно. Не говоря за халюцинации.
Всъщност темата са детските рисунки. Колко от вас са се взирали в детското творчество и не са съумявали да прозрат какво може да е изобразено? Предполагам – почти всички.
Има начин да се доближим до вярното тълкуване. За целта се изисква малко по-задълбочено познаване на еволюцията на детските умения.
Преди години една учителка ми се беше оплакала,че в първа група в детската градина никой не знаел как да хване малка ножичка, да не говорим за молив или нещо по-остро.
Каква ли може да е причината? Защото са малки и още не контролират движенията си, ли? Не, това не е верният отговор. На три години всички деца би трябвало да умеят да държат химикал, та дори и да правят първите си рисунки. На мен ми се струва, че е възможно да не са докосвали малка ножичка или молив. Често страховете могат да забавят развитието на децата ни. Още на 18 месеца трябва да им се предоставят подходящи материали, за да се опитват да тренират опозицията на палеца с показалеца. В началото могат да им се дават дебели маркери и големи парчета хартия, поставени на земята. Няма да си извадят очите ако ги наблюдавате.
При деца, на които е давана възможност да използват моливи, четки и химикали се наблюдава сравнително едно и също развитие на рисунката. Австрийският професор Виктор Льовенфелд описва няколко етапа.
От 18м/2г до 4г – етапът на драсканиците
От 4г до 7г - предсхематичен етап
В първия етап децата изпитват удоволствие от самото движение на молива по листа, често не проследяват дори какво точно са нарисували и къде са го нарисували. Може и да не гледат към листа. Първите творби нямат смисъл , защото детето още не е стигнало до символичното мислене. Въпреки това трябва да прави всички тези драсканици, защото така упражнява фината си моторика, а и постепенно развива уменията си. Скоро драсканиците стават леко по-”накъдрени“, отделят се една от друга, формират групи,точки, появяват се подобия на кръгчета. В този момент бебетата вече гледат в листа, а драсканиците стават все по-контролирани.
Около 3 годишна възраст, при някои деца дори по-рано, дават име на нарисуваното. Това е много важен момент, в който децата навлизат в символичното и не само, че казват какво са нарисували, а често дори може и да ти кажат какво ще рисуват, което показва и преднамереност. В тази възраст планирането е изключително трудно, тъй като децата нямат все още представа за времето. Затова е съществено да се появят тези първи опити за действия отправени към бъдещето.
Скоро след рисунките с име около 4 години или по-рано идват и първите човечета. Често приличат на слънца с крака, или големи глави с много крайници. Задължително с някоя точка за очи и голяма черта за усмивка, понякога извън кръга. На 6 годинки повечето деца не пропускат части от тялото. Тук е моментът да се намесим активно и да помогнем с различните части, така децата осъзнават схемата и на собственото си тяло. Цветовете все още са субективи, както и размерът на нарисуваното, често е във връзка с неговата важност. Психолозите откриват много обяснения за емоционалното състояние на детето при анализ на рисунките му. След края на този етап те стават много по-показателни.
Драсканиците и смешните детски рисунки са важна подготовка за най-сложната дейност, а именно писането. Затова е добре от рано да даваме възможност на децата да преминат през всички тези естествени етапи на развитие.
Грабвайте четките, маркерите, моливите и приятна забава с малките художници!
Жанета Матанова
