Новите бащи

Те са навсякъде. Можеш да ги видиш с количка и бебе в парка, cъс слинг да крачат гордо до майката. Можеш да ги срещнеш в магазина да избират роклички за дъщеря си. Да ги видиш как тичат, карат колело или ролери с децата си. Може да си поговориш с тях за учебния материал на децата тая година. Може да обсъдите марки играчки, храни, различни песнички и книжки...И знаете ли защо? Защото притежават всичката тази информация. Загрижени са и искат да са част от отглеждането и възпитанието на децата си.

Да, социалният модел е променен.

Дълги години в България мъжът работеше, а жената работеше и гледаше децата. Мъжкото участие се изчерпваше с по някой строг поглед върху бележника и възпитаващи действия, тип шамари, в определени ситуации. Изобщо не беше в полезрението на бащите какво учат малките, къде го учат, кои са учителите им, с какво се обличат, хранят, на какво играят и с кого, да не говорим какво си мислят и чувстват... Операторът на цялата тази дейност беше основно майката. Със сигурност е имало изключения, но като цяло битуваше полюсното разделение мъжка работа-женска работа.

Всички си спомнят знаменателната сцена с чорбажди Марко в началото на „Под игото“ и неговото отношение към децата. Как се храни заедно с тях, а не ги кара да стоят прави в негово присъствие, как общува с тях - едно погали, на друго издърпа ухото, трето целуне по бузката... Не дава никой да плаши децата му с нищо, иска да растат горди и свободни. Участва активно във възпитанието на всяко свое дете.

След настъпването на Освобождението друг тип бащи стават мнозинство. Изглежда надделяват описаните персонажи с „правите деца до масата“. Някои си го обясняват с индустриализацията, със заетостта на мъжете, други с комунизма, трети не намират обяснение, тъй като посочените процеси засягат и жените, а те все пак не спират да обръщат внимание на децата си. Каквито и да са причините, изведнъж мъжът се дефинира в една роля, в която децата са нещо, което притежаваш,обичаш тайничко без много много да им го показваш, осигуряваш, но „жената ги гледа“, така да се каже.

Чудесно е да се отбележи, че този процес на емоционално отчуждаване изглежда приключва. Разни смелчаги излизат от типичната представа за сериозния „по мъжки“ баща, който не целува и не гали, за да не глези. Все повече родители споделят грижите наравно. Виждаш майки в парка, но виждаш и бащи; майки помагат за домашни, но и бащи; майки водят по извънкласни дейности, но и бащи...

Аз лично вярвам, че активният емоционален контакт и с двамата родители прави децата много по-спокойни и уверени. И ако досега винаги се е смятало за вярно твърдението, че най-важният момент в живота на една жена е, когато стане майка, защо пък да не важи и за бащите? Защо техният връх да е, когато ги повишат или когато заработят много пари? Не съм съгласна.

Най-важният момент в живота на един мъж е, когато стане баща и започне да се грижи за децата си.

Жанета Матанова