След като развалините на храма бяха осветени от патриарх Неофит, от 2 май т. г. там вече се извършват т.н. свети тайнства – бракове, кръщенета и др., съобщиха от НИМ.

Оттам допълниха, че ако времето не попречи с дъждове, снегове, мраз, най-големият християнски храм в Европа ще бъде готов за „експлоатация” след не повече от година.

Според НИМ храмът трябва да бъде осветен с името „Свети цар Борис-Михаил Български” – на името на човека и светеца, утвърдил през 865 г. християнството за официална държавна религия на България и на българския народ.

Някои авторитетни учени смятат, че Голямата базилика трябва да бъде осветена с името „Света София”. Според тях всички катедрални църкви в християнския свят носят това име – в Константинопол, Сердика-Средец, Киев, Несебър, Охрид.

Проф. Божидар Димитров не е съгласен с това виждане, посочиха от историческия музей. Значима част от катедралните храмове наистина носят името „Св. София”, но други - не.

След като бъде възстановена, Голямата базилика, особено след превръщането й в действащ храм, ще стане най-голямата църква в България със своите 102.50 м дължина. За сравнение, храмът „Александър Невски” е дълъг 75.50 м. "Редно е най-големият български християнски храм да носи името на български светец, а не на руски, гръцки, еврейски и пр.", отбелязаха от НИМ.

„Като му дойде времето ще обявим референдум за името на храма в електронното пространство. И каквото кажат православните християни, така ще бъде", коментира проф. Божидар Димитров.