Децата са носителите на радостта и надеждата на хората в целия свят. И в миналото и сега. Без тях животът няма бъдеще, а грижата за тях и за тяхното физическо израстване, възпитаване, и едва след това – обучение, е в основата на нормалното социално оцеляване на човешкото общество.
Архивните документи разкриват интересни данни за възприемането на децата в нашия регион през първата половина изминалия век. Някои моменти от миналото показват как с децата е свързвана надеждата за общото мирно и градивно бъдеще.
Интересен факт от живота в Кърджали от юни 1908 г. разказва Мара Михайлова, цитирайки дословно думите на един от доброволците /мюсюлмани и християни/ от района на Източните Родопи, един от стотиците доброволци от Кърлджали и околните села, участвали в акциято на младотурското движение за конституционно преустройство на Турция. Шакир Юнузов Салмънлъ, разказва за тържественото им посрещане в Кърджали пред чешмата “Айша молла”: “…Рушуд бей /чиновник тогава в Кърджали/ , ни показа четири деца и обясни: “Това са деца от различни народности. Едното е турско дете, другото е българско, третото – арменско и четвъртото – еврейско. За нас няма да има значение какви са те по вяра. От сега нататък ще живеем братски, без да се делим и мразим. Това искахме, за това се борихме и го постигнахме”. Насъбралите се му отговарят с виковете: “Да живее армията на свободата”. А на знамето с което тръгват доброволците по думите на Селейтин Селейманов, от Кърджали имало надпис: “Свобода, правда и равенство “. Следват двете балкански войни с много страдания и преживени ужаси. По-късно в друг трагичен за Тракия ден в гр. Гюмюрджина /сега Комотини/ на подобно изявление с посочване на четири различни по народност деца става свидетел и известният фотограф Константин Гунчев и го описва в своята автобиография. Надеждите и обещанията се оказват обаче едно, а политиката и реалността се оказват - други.
Следват поредица от войни, обединени с едно наименование - Първа световна война. Народите са противопоставени и воюват помежду си, в резултат на което милиони деца по света са мъртви, осакатени физически и психически. Милиони деца остават сираци, в мизерия, без средства за препитание и без бъдеще. Създадените международни организации се стремят да осигурят оцеляването им, да намалят и поправят доколкото могат, нанесените беди.
Ужасът на Първата световна война провокира създаването на Обществото на народите на Парижката мирна конференция. През 1924 г. Обществото на народите (ОН) приема за първи път, така наречената Женевска декларация за правата на детето. Главният факт, на който се обръща внимание в нея е, че детето, поради физическата си и умствена незрялост, се нуждае от специални гаранции, грижи и специална правна защита както преди, така и след раждането си.
Декларацията гласи още че : Човечеството трябва да даде на детето всичко най-добро, което има, вън от всякакви съображения за раса, народност и вяра. То трябва да бъде поставено в положение да се развива правилно - телесно и душевно. Гладното дете трябва да бъде нахранено, болното дете да бъде лекувано, недоразвитите деца трябва да бъдат насърчени, заблудените деца трябва да бъдат вразумени, сираците и изоставените трябва да бъдат подпомогнати и прибрани. Детето трябва първо да получава помощ във време на беда. Детето трябва да бъде подготвено да изкарва прехраната си и трябва да бъде защитено от всяко изкористяване. Детето трябва да бъде възпитавано в съзнание, че най-добрите си качества то трябва да употреби в услуга на своите братя.
През август на следващата година - 1925 г., в Женева, Швейцария, се провежда първата „Световна конференция за благосъстоянието на децата“, на която присъстват представители на 54 страни, които приемат и подписват Женевската декларация, както и официално определят датата 1-ви юни за Международен ден на детето . Смята се, датата е избрана и поради факта, че именно на този ден същата година тогавашният генерален консул на Китай в Сан Франциско събира десетки сираци и организира за тях празненство по случай традиционния китайски фестивал „Лодката на дракона“.
Оказва се, че навсякъде по света има такъв празник посветен на децата. Но повечето страни по света предпочитат да запазят старите си традиции и да празнуват Международния ден на детето на най-различни дати:
1 юни се празнува в над 40 държави по света, повечето европейски, сред които и България. Международният ден на децата се чества на 1 юни в почти всички страни от бившия Социалистически лагер. В страните с комунистически режими празникът е наричан официално Международен ден за защита на децата. Но той се чества на този ден и в много други неевропейски страни от други континенти като Виетнам, Ангола и др.
4 юли (Ден на детето в ислямските държави) – се празнува в Алжир, Афганистан (празнува се и на 30 август), Бангладеш, Бахрейн, Бруней, Джибути, Египет, Западна Сахара, Ирак, Иран, Йордания, Катар, Коморски острови, Кувейт, Либия, Ливан, Мавритания, Малайзия, Малдиви, Мали, Мароко, Нигер, Обединени арабски емирства, Оман, Пакистан, Палестина, Папуа Нова Гвинея, Саудитска Арабия, Сенегал, Сирия, Сомалия, Судан, Тунис, Йемен (празнува се и на 1 юни);
20 ноември (Световен ден на децата) – по ЮНЕСКО; Общото събрание на ООН обявява 20 ноември за Световен ден на децата, но едни от малкото страни, които възприемат тази дата като своя са Египет, Канада, Финландия и Тринидад и Тобаго. На 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата.
25 декември (Ден на детето в страните от Централна Африка) - Габон, Екваториална Гвинея, Камерун, Конго, Сао Томе
Международният ден на детето има и флаг със скрито послание на символите в него: Една от фигурите на него - Синята фигура на върха представлява Бог, който е създателят на всички неща. Бог обича всички ни еднакво и ние трябва да се стремим да подражаваме на тази любов (което е представено от фигурите, протягащи ръце един към друг.
В България международните решения за създаване на организации и традиции за защита на децата също намират почва. През 1925 г. българското дружество „Червен кръст“ създава „Съюз за закрила на децата в България“ по инициатива на столичните лекари д-р Стоян Ватев и д-р Димитър Киров,
Съюзът за закрила на децата в България – със своите клонове по околии е имал за цел да осигури всестранна закрила и защита на децата и юноши до 18 годишна възраст. Работи изключително със средствата на касата за "Обществено подпомагане", събира собствени приходи от членски внос и дарения, но те са незначителни. Почти във всички околии на окръга са били изградени клонове на Съюза в който членуват всички местни благотворителни организации. За дейността на един от клоновете на този съюз, действал в Кърджали са запазени документи от периода 1929 до 1946 г.
Две години по-късно, през 1927 г., същият този съюз определя 1 юни за Ден на българското дете. Празникът се провежда под покровителството на княгиня Евдокия, винаги на втората неделя след Великден - така наречената Неделя на мироносците. Всяка година празникът е повод за организирането на много детски мероприятия - рецитали, музикални програми и игри, както и ден за откриването на детски заведения, трапезарии, летни лагери и обявяване на други социални придобивки за децата.
Съюзът за закрила на децата в България ежегодно отбелязва празника «Ден на детето», при провеждането на който се получават значителни приходи, използвани за хуманитарни цели. На 26 април 1936 г., в неделя на Мироносците, Съюзът, под егидата на Министерството на вътрешните работи и народното здраве и Министерството на народната просвета, призовава към организиране на празника «Деня на детето» в страната за десети път. Той трябва да има общонароден характер и в него е предвидено да вземат участие, освен гражданството, културните организации и учащите се и всички административни, военни, църковни, общински и др. власти. В окръжните от Министерството на народната просвета, Министерството на вътрешните работи и народното здраве и Съюза за закрила на децата в България до областните училищни инспектори, директорите на училища, областните директори, околийските управители, кметовете и т. н., призовават към провеждане на беседи за значението на детето за доброто бъдеще на нацията, уреждане на изложби от книги, картини и играчки за деца, апелират за подпомагането и закрилата му. На този ден трябва да се организира общонародно събиране на помощи, съгласно чл. 26 от Закона за общественото подпомагане.
Местните клонове на Съюза за закрила на децата в България отправят покани до околийските управители, общинските кметове, околийските съдии, данъчните началници, директорите на клоновете на Българска земеделска и кооперативна банка, директора на Популярна банка, началника на т. п. станцията, директорите на земеделското и реалното училище, на прогимназията, главните учители от частните и държавни училища в района, председателите на Юнашкото, Ловното, Женското, Тракийското, Работническото и на Туристическото дружества в града за молебен по случай «Деня на детето».
За отпразнуването на Деня на детето в различните градове на Източните Родопи се съобщава в някои от запазените документи. Обикновено те се провеждани с шествие на ученици по главните улици като ученици, организации, дружества и граждани са се събирали в двора на училището за отслужване на молебен. Председателят на клона е държал реч за значението на празника. Следват шествия, организирани за учениците игри и забави в двора на прогимназията. В Деня на детето са събирани помощи, уреждани са томболи с различни предметни награди, приходите от които също отиват за подпомагане на децата.
Сведенията за едни от най-ранните прояви за отпразнуване на Деня на детето в Източните Родопи обаче идват от Ардино. Уредникът на сп. “Родопа” Христо Караманджуков помества в декемврийския брой на списанието следната информация за проведено честване на Деня на детето.:
“Тържеството в гр. Егридере на 1 ноемврий т. г. (1928) Деня на детето, въпреки неблагоприятните мастни условия, беше цяло събитие. По тоя случай 6еше избран специаленъ комитетъ, подъ председателството на мировия съдия г. Иван Н. Икономов. Сутринта се отслужи литургия и молебенъ, следъ което въ салона на читалище “Родопска искра" се състоя утро, открито с реч за значението на празника от председателя на комитета. Утрото, при което участвуваха учениците от българското и турското училища, бе изнесено много добре. След това се състоя доста внушителна манифестация, при участници от двете училища, всички граждани и доста жители на окол ните села. През време на манифестация та говориха членовете на комитета, г, Ра- фетъ Хасановъ, директора на турската прогимназия и Хасанъ Сабри,учитель при същата прогимназия. Манифестацията се закри съ подходящи слова отъ члена на комитета г. Антонъ Попивановъ — околийски началникъ. Следъ обедъ п. училищния инспекторъ П. Трифононъ чете рефератъ на тема: „Мисли върху възпитанието на детето", разигра се лотария, и се устроиха забави за децата. Въобще комитетътъ не е пожалил трудъ и сили, за да организира едно истинско народно тържество, на което беха високо издигнати лозунгите за едно здраво, морално и възпитано въ националенъ духъ младо поколение.”
Преминалата през света нова вихрушка – Втората световна война отново се стоварва с най-ужасна сила върху децата. През ноември 1949 г. в Москва, Международната демократична федерация на жените обявява датата 1 юни за Международен ден за защита на децата. За първи път на 1 юни 1950 г. празникът се отбелязва едновременно и тържествено в 51 държави по света, сред които и България. Жалкото е, че това е свързано отново с поредната военна лудост, обхванала света ни. Празникът се отбелязва в памет на всички деца загинали през Втората световна война. Макар десетилетия наред да се празнува предимно в държавите с комунистически режим, политическа окраска му е придавана твърде рядко. Това е основната причина той да бъде съхранен дори в страните, преминали към демократична система на управление.
Има мнения, че в България празникът става популярен едва след 1949 г., когато Москва обявява, че 1 юни се приема за Международен ден за защита на децата. Това обаче може да се оспори като се имат пред вид многобройните прояви на чествания на Деня на детето не само в страната ни, включително и в бившия Кърджалийски окръг.
Иванка Ангелова
