Хубав ден за турската демокрация, спечели с малко, но завинаги

Нихал Йозерган,

Специален кореспондент на “Труд” От Истанбул

 Най-критичните избори в Турция от 2002 г. насам преминаха при много висока избирателна активност от 85%. Прокюрдската лява ДПН начело със Селяхатин Демирташ влезе в Меджлиса и това провали еднопартийната система на управляващата с 3 поредни мандата за водената от Ахмед Давутоглу управляваща проислямистка консервативна Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

Парламентарната демокрация в Турция и всички опоненти на Ердоган поеха дълбоко въздух. ПСР отново са на челна позиция с близо 41%, което прави 258 депутати, но първенството й се приема за “пирова победа”, защото сега са изправени за пръв път пред предизвикателството да почукат на вратата на опозиционните партии - в случай че не успеят да формират правителство на малцинството с подкрепата на една от трите опозиционни партии и за целта да съберат обикновено мнозинство от 276 депутати.

Лидерът на националистите Девлет Бахчели още в следизборната нощ рязко отсече, че няма да влизат в коалиция с никого, защото всички според него ще бъдат ялови. Той не скри очакването си за реванш на предсрочни избори тази есен.

Кюрдският лидер Селяхатин Демирташ, чиято звезда ярко изгря на политическия хоризонт на Турция потвърди това, което беше казал още преди изборите, че няма да се коалира с управляващата партия и ще бъдат новата опозиционна лява партия на Турция. ПСР загуби доста кръв, близо 10% от подкрепата на своя електорат. Една голяма част от нейните кюрдски избиратели на тези избори дадоха гласа си за Демирташ, а повечето разочаровани религиозни десни избиратели пуснаха бюлетина за националистите, което увеличи с близо 3 % вота на Партията на националистическото действие почти до 17%.

ДПН не само успя да прескочи високата антидемократична 10% изборна бариера, но увеличи вота си двойно и спечели над 13% благодарение на подкрепата на 6 милиона турци и протестния вот - особено на младите сърдити хора в тази страна, обединени в различни леви формации след протестите от Гези парк. Ето затова можем чистосърдечно да заявим, че големият победител на тези избори е кюрдското политическо движение, което постепенно, но със сигурност се отваря за всички турски граждани и най-вече за малцинствата, жените и останалите низвергнати от режима Ердоган. Благодарение на техния сплотен ляв отпор, който се стовари като “османски шамар” върху проислямистите, те загубиха не само абсолютното, но и квалифицираното си мнозинство от 2/3, което означава, че турският народ каза сбогом на отколешната мисия на Ердоган да забие последния пирон в ковчега на парламентарната демокрация на наричаната от него “Стара Турция” и превърне лелеяната “Нова Турция” в “президентски султанат” до навършването на 100-годишнината от създадената от Ататюрк светска република.

Големият пораженец на тези избори всъщност не е ПСР, а президентът Ердоган, на който от тук насетне, волю или неволю, ще му се наложи да се върне към предписаните му по конституция изконни правомощия на държавен глава и да не надскача повече сянката си, освен ако не нагнети още повече напрежение, което може да отведе страната към хаос. Вотът от 7 юни наистина е исторически. Той показва, че ПСР отново е най-масовата дясна партия, но вече 60% от близо 54 милиона избиратели отправят ясното послание към политическата класа, че не желаят преформатиране на турската държавност и казват категорично “да” на демокрацията и “не” на авторитаризма.

Подобно на предишните избори през 2011 г. голямата опозиционна сила на Народно-републиканската партия спечели близо 26%, защото една част от нейния твърд класически електорат предпочете да гласува доверие на кюрдите и даде вота си даром, или назаем на ДПН (както призна в речта си Демирташ) – в името на продължаването на турско-кюрдския мирен процес за трайно решаване на проблема и като наказателен вот срещу мераците на Ердоган за едноличен режим. От днес насетне основният дневен ред на Анкара ще бъде съставянето на коалиционно правителство. Най-спряганият сценарий е двойна коалиция проислямисти и социалдемократи (ПСР+НРП), но голямата въпросителна е, дори да се разберат, дали ще получат подкрепата на прокюрдската партия, при това само отвън. От щаба на социалдемократите заявиха еднозначно, че този път са много близо до властта и са готови да поемат тази историческа отговорност, но няма да влизат в коалиция с ПСР. Не се изключва и вариант за правителство на малцинството начело с Давутоглу, но то ще бъде твърде слабо и силно атакувано от мощната опозиция и може да падне след първия вот на недоверие. Макар и малко вероятно, допуска се при неуспешен първи кръг на премиера Давутоглу “горещия картоф” да поеме Кълъчдароглу, като лидер на голямата опозиционна партия, но само при положение че никой от опозицията не склони да прави правителство с управляващите.

Ако патовата ситуация и политическата нестабилност продължат повече от 45 дни, конституцията позволява на Ердоган да разтури Меджлиса и насрочи предсрочни избори. Но това е много рисков сценарий, който може да изиграе ролята на “руска рулетка” за самия Ердоган и разклати не само обществения мир, но най- сериозно турската икономика, защото ще прогони външните инвестиции за дълго. А без икономическа мощ Турция няма как да осъществи амбициите си да бъде регионален лидер и един от важните актьори на международната сцена. Затова анализаторите препоръчват всички лидери да проявят политическа отговорност и висока зрялост, да се вслушат в посланията на народната воля, на която стратегическият тандем Ердоган - Давутоглу толкова много държи. Ако наистина приемат, че гласът на народа е израз на гласа на Аллах, когото вечно намесват в политическата си риторика, и се поучат от загубата. С вота си мъдрият турски народ даде заслужен урок на самозабравилия се нов ислямистки елит и отправи послание за демокрация, плурализъм, върховенство на закона, свобода на медиите и гражданско общество, желание за справедлива развръзка за най-важния въпрос на Турция – кюрдския проблем… с една дума политическа, икономическа, социална стабилност и културно многозвучие “13 години еднопартийна хегемония стигат! Дойде време за промяна!”.