Част от един неразделен клас |
Дадено и спазено обещание. Това е активът на випсук 75-ти в най-популярното навремето хасковско училище-2-ро политехническо Асен Златаров. Това не е Езиковата, още повече че тя е далеч от определението за техническо училище. Пък и по-това време още не е съществувала. Става дума за настоящото СОУ „Васил Левски”, което в столетната си история е носило и името на великия хасковски и български учен. А в него са се учили на полезни, технически неща.
Спомените от ОНОВА време днес на пищен мохабет ще си припомнят хасковски набор 57-ми от един неразделен клас. При завършването си преди точно 40 години, те обещали да се срещат лично на всяка кръгла годишнина. И стриктно спазвали графика. Дори и 4 десетилетия по-късно на сборното място-Ямача, днес се появиха 22 от 40-те ученици от шофьорската паралелка на класния Илия Илиев. Времето не бе докоснало старите-млади ученици, които съвсем се подмладиха при срещата помежду си. Много от тях вече имат внуци, но младежкото и ученическото в тях е още живо. Както и незабравената способност да се веселят като за последно, точно както онезвремешните ученици. След общата снимка, ятото отиде да пирува във воден бар, като специално за този ден позволи на половинките им да си вземат почика от тях, дори за вечерта.
По-хубавото от купона бяха спомените. Оказа се че първите шофьори от шофьорския клас на г-н Илия Илиев са ИЗЦЯЛО жени. Характерното сериозно отношение на жената към техниката, пиететът към волана и забравения вече полигон, извел на 100 % възпитаничките на 11 В клас до шофьорската книжка. Същевременно 70 % от момчетата били скъсани, отчасти поради несериозно отношение, отчасти, че при тогавашните инструктори нямало хънта-мънта, както обясни един от потърпевшите. От колата на изпит се сваляло дори да натиснеш спирачка без съединител, камо ли да изтървеш мигач, а ако не можеш да паркираш назаден по-добре въобще не се явявай на изпит.В момента паркирането назад е на принципа „пази се кошче/за боклук/ идва носорожче/шофьор/. Само за тази година вече има три инцидента с пешеходци блъснати на заден ход, може би защото шофьорите смятат, че страничните огледала са най-вече за украса.
Както се полага на един благодарен клас, на гости на юбилея бяха поканени и учителите. Освен Илия Илиев, част от партито ще бъде и бившия зам.-директор г-н Георгиев. Никой не знаеше какво е първото му име. Респектът към преподавателя и началник бил такъв, че малкото му име останало в голяма неизвестност, замествано винаги с почтителното „Господин”. Иначе следвало шамар зад врата (в добрия случай) и безмилостно набиване на канчето вкъщи-„Като се изучиш като даскала, тогава ще му говориш като на братчед си”.
Не съвсем педагогическо от днешна гледна точка, но пък тогавашния ученик попадаше на хора и ставаше човек. Сегашните ученици влизат различно умни и излизат еднакво .... подготвени хора.
Г.Христов
Снимка за спомен с учителя |
...и пред богородица |
слънце
SiLeNce91
Kauncho
До SiLeNce91
Ахъ,да...
слънце
Бивш ученик
съседка от блока
съсед
Бивш ученик
Благодарим ти учителю. Ти ни даде много , ние взехме достатъчно.
Бъди жив и здрав. Няма да забравим твоята човечност която си съхранил и до днес.
1964
Другарят Илиев ми е преподавал и на мен-випуск 1982г.Наистина тогава нямаше "лабаво".Често сме коментирали с мои съученици,че това на което ни е научил го помним за цял живот.Обичаше да казва,че самото шофиране е върхът на сладоледа и докато стигнеш до него, трябва да се научиш на много други неща-да знаеш как да го поддържаш ,да изучиш добре устройството му така ,че като те попитат къде е съединителят,не да показваш левият ***** в купето,а да знаеш наистина за какво служи този възел и как действа.Научи ни да бъдем толерантни на пътя,защото автомобила освен благо е и жестоко оръжие,което убива ,че управлението му е изключителна отговорност,както към тези които возиш, така и към всички останали участници в движението.Жалко,че в днешно време вече няма такива преподаватели.Някои ще кажат ,че в часовете му имаше прекалено много дисциплина и ни е третирал като войници.Това е вярно,но сега разбирам ,че е било за добро,тъй като шофирането е преди всичко дисциплина и отговорност.Упражнявам професия свързана с разследване на пътни инциденти и смело мога да твърдя,че този човек обучавайки качествено своите курсисти със сигурност е спасил много човешки животи.Мога само да кажа:"Благодяря учителю, бъди все така жизнен и както винаги истински джентълмен".
centa