Благодарение на неспирното наблюдение на телескопа Хъбъл на галактиките далеч, далеч оттук, учените от НАСА получиха снимки на плазмена струя, която се движи със скорост 98% от скоростта на светлината.
Такова нещо обикновено се наблюдава само във филмите. За черните дупки сме свикнали да мислим, че поглъщат всичко и нищо не може да напусне капана им. Сега трябва да променим мисленето си. Интересно какво би казал Стивън Хокинг за това.
Плазмената струя е изхвърлена от масивна черна дупка, която с чиста съвест можем да наречем далечна. На светлината и трябват 260 милиона години, за да стигне от там до Земята.
Струята се движи с 98 процента от скоростта на светлината. Тя се състои от няколко кълба, които се движат в линия, но се сблъскват едно в друго, създавайки при това взривовете на енергия. Защо те излязоха по този начин от дупката не е известно, но НАСА има идея. Агенцията пише: "Една от теориите е, че материалът, попадащ върху централния обект бива суперпрегрят и изхвърлен по оста на въртене на обекта. Мощни магнитни полета ограничават материала в тясна струя. Ако потокът на падащия материал не е гладък, изхвърленият ще е като низ от гюлетата, а не постоянен подобен поток". Става дума за явление с междугалантически размери. Такова нещо се наблюдава за първи път. Случва се в галактика NGC 3862, която е елиптична и шестата най-ярка галактика. Тя е и една от малкото активни галактики с изхвърляния, които са видими в спектъра на светлината. Учените обаче се надяват да проследят енергията, отделяна при сблъсъците в други диапазони.
Високоскосростното изхвърляне на плазма било открито след като поредицата изображения, правени в течение на десетилетия били подредени във времето така, че да се получи видео. Първоначално изглеждало, че изхвърлените "гюллета" би трябвало да се движат със скорост няколко пъти светлинната, но всъщност това "свръхсветлинно" движение е оптическа илюзия, заради нашата линия на наблюдение и високата им скорост (98% от скоростта на светлината).
Заради огромното разстояние до това космическо събитие, трябва да се има предвид, че то вероятно се е случило преди времето на динозаврите. Как е продължило? Учените ще разберат в следващите няколко десетилетия.
Сн.: NASA, ESA, E. Meyer (STScI)
