Измененията предвиждат премахване на предварителните прокурорски проверки, закриване на Върховната административна прокуратура и задълбочени проверки за почтеност на магистратите, предаде БНР. 

Екипът на Христо Иванов предлага още от Закона за съдебната власт да отпадне определението, че прокуратурата е централизирана и да остане само, че е единна. 

При сигнал до прокуратурата ще се образуват направо дела, а не проверки, каквато е практиката сега. Ако в рамките на делото сигналът не се потвърди, то делото ще се прекратява. 

Редовият прокурор ще е подчинен на административния си ръководител само по отношение на организацията на работа и администрирането на преписките. 

Промените внасят и детайли в структурата на бъдещия двукамерен Висш съдебен съвет, какъвто предвиждат  измененията в Конституцията, внесени от ГЕРБ. Кадровият орган трябва да има съдийска и прокурорска колегия. Шестима от представители на съдиите ще се избират пряко от Общо събрание на всички съдии. По същия начин прокурорите и следователите ще излъчат своите общо петима представители от съдебната квота. 
Вотът ще е таен - с бюлетини или електронно. 

Останалите съдебни кадровици, от т.нар. парламентарна квота, ще се избират по многодетайлно описана процедура. Етичната комисия ще извършва проверки за икономически или политически зависимости, които пораждат съмнения в безпристрастността и обективността им.  

Общи събрания на прокурорите и съдиите ще имат имат глас при избора на началници. 
Дава се и правомощие на правосъдния министър да прави предложения за ръководители на прокуратури и на следствени отдели. 

Освен това измененията целят да се сложи край на т.нар. съдебна номенклатура, като в тях изрично е записано, че магистрат може да бъде началник само два поредни мандата. След пет години работа като редови, той може отново да се кандидатира за шеф. 

Промените увеличават и правомощията на Съдебния инспекторат, който ще следи за почтенността и имущественото състояние на магистратите. 
Те ще бъдат подлагани на много по-тежки проверки за личното им благосъстояние, както и това на техните близки, съобщи Mediapool. 

Всяка година със специален софтуер съдебният инспекторат ще прави извлечения от наличните регистри в държавата. При установено разминаване на стойност над 5000 лева ще бъде образувана по-подробна проверка, а магистратът ще бъде призоваван да свали сам банковата и данъчната тайна. При отказ това ще се иска от съда. Ако се установи проблем, той ще подлежи на дисциплинарно наказание. 

Магистратите ще трябва да декларират имоти, коли, ценни книжа, кредити, благородни метали, бижута, скъпоценни камъни, произведения на изкуството и нумизматични колекции, ако общата им стойност надхвърля 10 000 лева.

Съдиите, прокурорите и следователите ще бъдат подлагани и на проверки за наличието на икономически или политически зависимости, които пораждат съмнения в тяхната безпристрастност. Тук в закона е предвидено, че ако се установи членство в тайна организация като клуб или ложа, например масонска ложа, автоматично настъпва несъвместимост и въпросният магистрат ще трябва да напусне съдебната система.