Два града в България си оспорват първото честване на празника на славянската писменост. Официално се приема, че в Пловдив през 1851 година по идея на Найден Геров за първи път се отбелязва Денят на светите братя Кирил и Методий. Шумен обаче ги удря в земята, като вади стар арменски пътепис, в който се твърди, че още в 1803 година са празнували 11 май (по стар стил) в селското читалище.

В Хасковско тази година 24 май бе отбелязан още на 19-ти в селското училище “Христо Ботев” в Долно Ботево, община Стамболово (Горното Ботево се намира в Казанлъшко). В долноботевското училище учат 90 деца. 70 са турчета, 20 циганчета. Българче няма нито едно. Освен деца от Долно Ботево, ученици се събират и от околните Зимовина, Лясковец, Поповец, Голям извор. Превозват ги с училищен автобус. Хлапетата от Голям извор сутрин чакат рейса “на бензина” (бензиностанцията). Повечето стават в пет и половина, за да хванат автобуса. Почти всички остават в училище докъм 15-16 часа.

Пет села, 90 ученици. Нито едно българче сред тях.

На 19-ти тържествено са връчени свидетелствата на първолаците. Сред получилите документ за грамотност е и Божидар Грозев. Имената на циганчето съвпадат напълно с тези на известния хасковски журналист, поет и бивш шеф на вестник “Новинар юг”. В училището пък е учител бившият редактор в същия вестник Недялко Бакалов. Би могло да се сътвори хубав каламбур - “Божидар Грозев срича в класа на Недялко Бакалов”, но няма да е вярно. Учител на първолака Божидар е друг.

Тържеството пък било на 19 май по доста прозаична причина. Шофьорът на училищния автобус Ерол бил вратар на отбора на Зимовина, който на нарочената предварително друга дата имал мач от селските групи. Затова сменили деня на тържеството, разказаха децата. Отборът на Зимовина все пак паднал от именития си противник от село Силен, въпреки страховитото присъствие на вратаря-шофьор Ерол. На 19-ти пък учениците от долноботевското училище излези в мач срещу друг училищен отбор, пременени в екипа на турския гранд Галатасарай. Обаче и те паднали. С 2 на 1. “Само с екип не се пичели”, би казал Стоичков.

В двора на училището ехти турска реч. Децата говорят на турски вкъщи, помежду си, гледат турска телевизия. На български изглежда общуват само в час. И съвсем естествено българският им е с ясно забележим акцент. Трудно намират думите, бъркат глаголни времена, родове, съществителни.

“Циганчетата по-лесно научават български. На турчетата им е по-трудно, защото в турския език няма род и те по аналогия говорят така и на български”, обяснява учителят Бакалов. Той е впечатлен и от интересните собствени имена на учениците си. “Има едно момче на име Тайфун. На шега го наричам Ураган. Много имена пък се носят и от момчета, и от момичета – Денис, Айсен, Серай. Понякога ги бъркам”, признава той. За сметка на езика обаче в математиката неговите възпитаници били истинска сила.

“Ще учим икономика”, в хор твърдят момичетата от класа на Бакалов. Те имат час по трудово обучение, заместен по целесъобразност с час по физическо. Момчетата тренират футбол, за да натрият носовете на противниците си в следващия мач, а момичетата разхождат една топка из игрището. То е цялото бетонирано, краищата му са обрасли с треволяци, разчиствани лично от децата с мотики и лопати. В края на игрището са наредени дърва за огрев.

“50 кубика. През зимата палим печките, през лятото ги сваляме в мазето”, обясняват педагозите. Иначе училището е със сменена дограма. По европейски проект. Защо не са сменили и кюмбетата? Никой не знае отговора на този въпрос.

“Почти 90 процента от децата в нашето училище отиват в СОУ-то в Стамболово. Там има специалности за готвачи, сервитьори, бармани. Само Тайфун (Ураган) си е харесал Дървото в Хасково (гимназията по дървообработване и строителство)”, обяснява даскал Бакалов.

В училището няма седми клас. Онази година не се събрали достатъчно деца. Първолаците им през изтеклата учебна година пък са били десет, при минимално изискване девет ученици. До септември учителите ще треперят дали ще се съберат достатъчно деца за сформиране на паралелка. Ако не, няма да имат и първи клас.

Осмокласничката Джеврие пък така и не завършила. Задомила се още в началото на учебната година, в края й пък се очаква да роди.

До училище “Христо Ботев” се намира и детска градина. Тя обаче не работи от 3-4 години, обяснява кметът на Долно Ботево Петко Шумаков. 340 са жителите на селото. Преди половин век то е било изцяло българско. През 70-те тук пристигнали първите преселници от Крумовградско. Последвали ги други, предимно от Кърджалийско. Към днешна дата населението на селото е на 90 процента турско.

От хасковския регионален инспекторат не успяха да се сетят дали в областта има друго училище без нито едно българче в него. “Не водим статистика по такъв признак”, обясни шефът на РИО Иван Панайотов.

Училището в Долно Ботево между другото е едно от най-старите в региона. Основано е през 1861 година. Сто години по-късно е удостоено от Народното събрание с орден “Кирил и Методий” I степен. Указът е закачен на стената до учителската стая. Друга грамота на същата стена, но от 2013 г., пък информира, че 150 години след основаването си училището получава награда за представянето си на конкурси “Букет”. Те са под патронажа на Ахмед Доган, а председател на организационния комитет е Лютфи Местан. Училищната група “Фаура” е спечелила трето място в раздела за сценично изкуство.

“Кмете, имам ли време до обед?”, обръща се към седналия на маса в заведението в центъра селски управник възрастен долноботевец. Петко Шумаков поглежда важно часовника си и отговаря снизходително: “Има за едно малко”. И обяснява: “Наредил съм до 12 часа на обед да се пие до три ракии. После до 16 часа почивка, а след това най-много още четири”.

Долноботевецът си е взел стограмка, но се измъква с обяснението, че това не е ракия, а култовият “облак” - мента с мастика. И разкрива какво означава “разкъсана облачност” - когато ментата и мастиката са в отделни чаши. Днес обаче времето било слънчево.

Според кмета въпреки липсата на достатъчно деца училището в Долно Ботево не е застрашено от закриване. “Няма да го допуснат. Тук учат децата на пет села”. Учителите обаче са на друго мнение. “Училището е средищно, но не е защитено. Да се влезе в списъка на защитените е трудно, защото означава много пари, които държавата трябва да осигури”.

Честит 24 май – ден на славянската писменост и на българската просвета и култура!

Тодор Кръшков

По време на часовете училищният двор е пуст, остава във владение на котарака Осман (долу вляво на снимката)

С края на часа идва и свободата

Даскал Бакалов в кабинета по информационни технологии. Твърди, че разбира от компютри

Кюмбетата са демонтирани и готови за сваляне в мазето

Указът на Народното събрание, с което училището се удостоява с орден "Кирил и Методий" за 100-годишнината му

До указа на НС - грамота от конкурсите "Букет" с почетен председател Ахмед Доган

Парното на школото

В тази къща до училището се настанила многобройна ромска фамилия. Всеки опит да преброят колко са завършвал с различен резултат. Затова се отказали и нарекли къщата "хотел Рай"

Кметът на Долно Ботево Петко Шумаков, строг, но справедлив