Масивните ледени шелфове, които заобикалят Антарктида, се свиват през последните няколко десетилетия, а това може да доведе до покачване на морското ниво.
Самите шелфове не представляват проблем, но те служат като бариера, която забавя стичането на ледниците в морето.
Със свиването на шелфовете, бариерата отслабва и така ледниците започват да се движат по-бързо. И тъй като ледът се намира върху земята, това повишава морското ниво.
По-бърз приток на ледници вече е бил документиран на няколко места на замръзналия континент, сега учени са идентифицирали още едно.
Благодарение на сателитни данни от НАСА и Европейската космическа аганция, учените са забелязали, че вливането в морето на ледници от Антарктическия полуостров значително е увиличило темпото си от 2009 год.насам. Допълнителни 56 милиарда тона вода попадат в океана от ледниците според авторите на изследването.
Това предизвиква покачване на морското ниво от едва 3 мм на година. Но ако ледниците в Антарктида и Гренландия продължат да се движат по-бързо, се очаква до 2100 год. морското ниво да нарастне с между 10 и 32 инча.
Морското ниво вече се е повишило с 8 инча от 1900 година насам. Това покачване прави бурите, като бурята Санди например, много по-опустошителни, отколкото биха били преди 100 год. Създава се риск и за наводнения в градове като Балтимор, Филаделфия, Чарлстон, Норфолк и Хонолулу, наред с много други. Изследване е пресметнало, че до 2100 риска от наводнения по бреговете може да нанесат щети на стойност 210 трилиона долара и да застрашат живота на десетки милиони хора.
Прогнозите за бъдещото покачване на морското равнище носят загриженост, защото учените не са сигурни как огромните ледни маси в Гренландия и Антарктида ще реагират на затоплянето. Настоящото изследване има за цел да внесе малко яснота по темата. В този случай учените не са измервали скоростта на ледниците, а дебелината.
Радар на НАСА на спътника Cryosat-2 е локализирал един определен район, там където Антарктическия полуостров се свързва с континента Антарктида, където ледът изтънява с по 1 метър на година.
Изтъняване с такава скорост не може да бъде причинено само от разтапяне на леда на повърхността, според учените. То може да се случи, когато относително пухкав лед на повърхността на ледника се компресира от собственото си тегло, но отново това също само по себе си не би могло да предизвика драматичните промени.
В крайна сметка заключението на изследователите е, че изтъняването е предизвикано от разтягането на леда и от по-бързото стичане на ледниците в океана.
