Този тип деца не можеш да ги видиш често. В два от сезоните на годината изчезват напълно. В късната есен и зимата никой не знае как, но тези малчугани сякаш спират да съществуват. Скрити са на топличко. Така и трябва. Времето е лошо. Времето разболява. Дъждът и снегът са студени. Пък вятърът...Кажете ми има ли по-лошо от него? Раздуха ли се все някъде ще те застигне някое течение и тогава край...“готов си“... Хората в семейството на сварените деца знаят: “ В тоя студ къде да ходим?“, “ Къде ще излизаме в тоя дъжд?“, „По тия течения...“.

Да, времето е демонично, дебне ни и ако му паднем, телесната температура пада и от твърдо сварен се връщаш до по-ранен стадий на рохкост и тогава какъвто си „кекав“...Край!

Идва пролетта и нещо се променя в реалността. Отначало може и да не разбереш какво се е случило, но тогава изведнъж те осенява. Те са сред нас. Някой ги е пуснал под открито небе. Лесно ще ги познаете. Първоначално ще забележите бавно поклащаша се купчина от дрехи, малко по-късно слабо открита част от червено като божур лице и най-важното –изпотените мигли. Видите ли мудно движещо се с блуждаещ влажен поглед същество, вече трябва да сте наясно - пуснали са твърдо сварените деца. Дори да имате някакво съмнение скоро то ще  бъде разсеяно. Защо? Близките на тези деца никога не остават безразлични към вас. Първо дълго наблюдават със съжаление вашето дете. Шушнат нещо под мустак, все от типа : “ ох, завалийчето“, „чисто голо го пуснали“, „ма може ли босо, от краката най-много се изстива“... Има някаква специфика в българската анатомия, която прави краката ни много чувствителни. От там влизат най-опасните вируси и бактерии. Смятайте какво става ако се комбинират боси крака с другия фундаментален враг ТЕЧЕНИЕТО...Не ми се мисли! Лягаш на легло.

И така след дълго шушукане накрая идват до теб, не издържат, филантропи са, пък и разбират много от отглеждането на сварени деца. С отривисти движения започват да сочат детето ви и да ви обясняват, „поне едни чорапки“, ако не друго, да сложите на горкото; „все голи ги пускат и после защо са болни“... Има правопропорционална връзка между катовете дрехи и степента на здраве. Колкото повече дрехи носиш, толкова по-здрав си. Съответно е вярно и обратното съждение. Ти стоиш и слушаш, слушаш и стоиш и погледът ти е все в свареното дете. И не за друго, ами защото те е страх, че всеки момент ще колабира. Виждаш как сменя палитра от цветове все в топлата гама по лицето си, леко се олюлява, погледът му мъжделее. Тогава разбираш, че това е моментът, в който детето достига финалната свареност. Вече е готово за Великден! На фона на твоите мисли лекцията за зависимостта между шапките, чорапите, елеците и здравето продължава. Ти обаче летиш и виждаш как един ден свареното дете ще се разбунтува, ще скъса всички пластове дрехи и най-накрая ще бъде свободно!!! Тялото му ще диша, най-накрая ще види света без перде от влага пред очите си, ще може да тича, дори да лети!