Влизалите в храм знаеха че няма Свети Спас. За другите не бе толкова сигурно

Група девойки и жени свободно щъкащи по хасковския парк Ямача този следобед за малко не се юрнаха да търсят свети Спас, за да запалят свещ пред иконата му. Естественият фокус на тяхното благочестиво намерение бе параклиса на името на Светията разположен между стадиона и пилона със знамето. Там се бяха събрали няколко десетки богомолци начеващи празнуването на Спасовден. Непрекъснато се присъединяваха и още привлечени колкото от раздаваните благословии от свещениците Никола и Златко, толкова и от разсипвания безплатно светен фасул. Наличието на тълпа, па макар и малка, естествено привлече свободните електрони на Ямача, които любопитно заразпитваха най-близко стоящите до тях какво става. При вестта, че се отбелязва голям християнски празник младо момиче предложи да отидат да целунат иконата на светията или поне „видят какво става“. Иначе доброто им намерение завърши с изчервяване до огнено, като разбраха, че Спасовци може и да има, но още нито един от тях не е канонизиран за светец. Което предизвика мини спор сред лишените от религиозност, но не и логика - има хотели „Свети Спас“ има даже и църкви Свети Спас, как е възможно да няма светия? Въпросът е напълно резонен защото хотели с такова име наистина съществуват-и на Велинград и по морето, както и църкви-в столицата и в Несебър. Малката подробност е че храмовете, за които спазването на православния календар е задължително, всъщност се казват „Възнесение Господне“ какъвто се води утрешния, но започващ от днес празник. Спасовден идва не от собствено име, а е наречен така на Спасителя. На утрешния ден Исус се възнася на небето, с което завършва делото на Спасението-оттам и названието Спасовден.

Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жино е хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят". Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен.

С народните схващания обаче е свързано и трансформирането на празника от високо религиозен в палав до неприличност. И недопустим за непознаване от жени, които са истински облагодетелстваните от него.

Незнайно кой / може би жена?/ е измислил че на този ден булките които още не са добили дете, могат да се борят срещу безплодието без да се съобразяват с брачни клетви и ревността на половинката си. В нощта преди Спасовден, момата отива на къра, където трябва да преспи под растението росен. Но не сама а с придружител, който не трябва да и е кръвен роднина. Двамата си взимат неща за подсилване-пита, варена кокошка и бъклица с вино, и цяла нощ усилено се борят срещу безплодието. В някои вариации жената отива сама и се отдава на случаен и непознат човек, който първи я намери в среднощното обикаляне на поляните. Оттам и изразът „Те ти булка Спасовден“, който се използва за нещо, което те е сварило внезапно и неподготвен, но не е непременно лошо.
Ако жената зачене в тази палава нощ се смята, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.

Магическата нощ е тази вечер, а поне ако се вярва на табелите, на Ямача и другите паркове в Хасково е пръскано срещу кърлежи. Трябва ви само кокошка.

Същинският празник Възнесение Господне е с плаваща дата-празнува се винаги 40 дни след Възкресение Христово/Великден/. В случая се пада утре, 21-ви май. Знаменателния ден ще бъде отбелязан с литийно шествие от църквата Св. Архангел Михаил до параклиса на Ямача, който за изненада на някои все пак се нарича Възнесение Господне, а не Свети Спас.

Г.Христов

На този ден вярващите целуват иконата на Спасителя

Параклисът Възнесение господне събира богомолците в магичната нощ преди празника

Непрекъснато прииждаха още, за да се помолят за здраве и берекет

Днес се раздава светен фасул, утре-светен курбан