Няма светлина в тунела за хората от третата възраст

Димитровградчанин избра да се разведе с живота без дела, фанфари и късане на нервите на близки и роднини. 69-годишният Радил Данев Радилов тихо напуснал този свят завчера сутринта, като скочил в кладенеца на селската си къща във Воден. Човекът отдавна говорил, че ще си вземе последно сбогом, защото не бил доволен от живота. Омръзнала му постоянната самота и всички дребни несгоди, които не давали перспектива за бъдещето на хора в неговата възраст. Не виждал нищо розово и не чакал нищо хубаво. Само се чудил как да напусне този свят-с ток, с лекарства или въже. Накрая избрал вода.

Тези неща Радил говорил от много месеци насам и хората от Воден били свикнали. Не му вярвали особено, защото не виждали какъв му е проблема. На Радил му бил спестена главната причина за нещастието на повечето хора в България-недоимъка. Взимал повече от 400 лв пенсия, имал занаяти с които можел да си докарва добри пари-автомонтьор, шлосер, заварчик. Бил относително здрав – сам можел да се оправя и не бил затиснат от „някоя лоша болест“. Имал живи и здрави син и дъщеря с внуци, те пък имали апартаменти в Хасково и Димитровград. Наистина, Радил бил разведен от много години със съпругата си, но изглеждало сякаш свикнал, пък и времето лекува, разсъждавали воденци. Категорично отхвърлиха предположението че не се разбирал с децата си и те не го поглеждали. „Тази зима бе при тях, не знам точно сина или дъщерята, но изкара целия сезон извън село“ категоричен е кметът Богдан Кирев. Всеки уикенд пък сина му идвал на село при баща си.

Хората обаче си спомнили за мрачния песимизъм на Радил когато вчера не го видели цял ден. Мъжът имал навика да обработва градината пред къщата си и да посещава местното заведение. Липсата му направила впечатление на съсед, който звъннал на сина му. Младият мъж бил в Северна България и оттам се обадил на кмета, като помолил да проверят как е баща му. Селският първенец отишъл лично. Веднага разбрал каква е работата след като видял цървулите и бастуна на Радил пред дворния Геран. После забелязал и писмото закачено на капака. В него възрастния мъж обяснява че не му се живее повече и не иска да обременява себе си и другите, като продължава. Обяснява какво ще направи и дава инструкции как и къде да го погребат. „Докарахме я дотам, живота да омръзва на млади хора, къде живеем“ покрусено говореха съселяни на възраст доста над Радиловата. Сега си обяснили защо от семействата им младите бягали в чужбина и не искали да се връщат, въпреки че според дядовците България е „най-убава“. Там може и да не им е убаво ама поне ще се живи, примирено заключават старците.

Няма данни за насилие по тялото. Смъртта вероятно е настъпила вчера сутринта или най-рано в неделя вечерта, защото тялото е било относително запазено. За измъкването му е била мобилизирана димитровградска пожарна, която изпомпала водата от дълбокия кладенец.

Г.Христов