Катастрофално наводнение, което се случва веднъж на хиляда години – така обобщената експертиза определя това, което се случи през лятото на миналата година в Мизия. Обемът на вълната, която потопи града, е от 60 до колосалните 80 милиона кубически метра при общ обем на всички язовири от водосбора едва 16 милиона. Виновни няма, тъй като според експертизата причината не е аварирал язовир. Местните власти не са били в състояние да предотвратят случващото се.
Трагедията с име Мизия – тя все още е факт върху площ от около 9 квадратни километра.Руините на къщите и сълзите в очите на хората напомнят за онези дни от 3 до 5 август, когато през града минават от 387 и половина до 1000 литра в секунда при възможност на речното корито да поеме едва 60 - 90 хиляди кубически метра вода.
Хората от „Квартала на падналите къщи” обаче отказват да вярват, че не друг, а природата им е причинила тази болка. Не вярват дори, че някога ще могат да се върнат от фургона у дома. Една от сградите всъщност е реална, но юридически изглежда като фантом - ту се появява в официалните документи, ту изчезва. Има я като червена точка, но я няма в протокола. Затова пък се появява в кметската заповед за събаряне най-късно до края на октомври. Затова хората водят дела в Административния съд.
Кметът не вдигна телефона си. Заместникът му пък ни насочи да поискаме писмено становище от техническата служба в общината. Станали свидетел на опитите ни пострадалите хора за пореден път останаха огорчени.
Наводнението в Мизия продължава да повдига още въпросителни, чиито отговори не се съдържат в обема от 40 прокурорски тома и 200 експертни страници. Не е ли нужна законодателна промяна в Закона за бедствия, аварии и катастрофи, за да не бъдат третирани собствениците на паднали къщи едва ли не като нарушители на Закона за устройство на територията? При предвидимост на последствията още от 31 юли кой и защо не е предприел мерки по принудителна евакуация още в светлата част на денонощието?
Необяснимо е защо междуведомствени комисии години наред избирателно са проверявали само част от язовирите и защо например Басейнова дирекция знае за съществуването на три четвърти от тях.
