Всяка година с 20 на сто ще се обновява автомобилният парк на Центровете и филиалите за спешна помощ и след пет години трябва да бъдат обновени всички линейки в страната, съобщи заместник здравният министър д-р Ваньо Шарков. Той посочи, че промените в Спешната помощ ще се извършат с евросредства и с пари от бюджета на министерството.
Освен подновяването на автопарка, разбира се, и качествено медицинско оборудване, не само в санитарните автомобили, а и във филиалите и центровете за спешна медицинска помощ и въвеждането на телемедицината, защото тя ще помогне. В момента има телемедицина, всъщност обществена поръчка и закупуване на необходимата апаратура е проведена в 14 от центровете. Тоест в 50 процента от тях имаме вече начални стъпки във внедряването на телемедицината, обясни той.
Стъпките, за които говорят зам.-министър Шарков и министър Москов, са правилни, но няма как да се случат, ако няма нормативни промени, регламентиране на обекта на спешната помощ, кодиране на спешността, смята д-р Десислава Кателиева от Националната асоциация на работещите в спешната помощ. в ефира на БНР тя посочи проблемите: Непрекъснато намалява броят на лекарите в доболничната спешност. Расте броят на долекарските екипи, тоест екипите с фелдшери и медицински сестри. Кадровият дефицит продължава и, както виждате, повишаването на заплатите не са достатъчен фактор, за да останат колегите в системата.
Д-р Кателиева отличи работата на работната група в МЗ, която е изготвила предложение за нов медицински стандарт.
Националният консултант по спешна медицина действително написа един изключително качествен медицински стандарт, който отговаря на европейските изисквания за спешна медицина. Нашата надежда е, че това нещо, влезе ли в сила, ще се стабилизира като цяло системата, каза тя.
Кателиева коментира, че текучеството в спешната помощ е много голямо, особено сред младите, а всеки четвърти в спешната помощ вече е над 50-годишен:
При всяко увеличение на заплатите има един тласък, едно желание на хората да идват да работят при нас. Обаче, като дойдат и като се сблъскат с реалността, с агресията, със стреса, с хаоса, част от тях напускат. Лошото е, че първи напускат младите колеги, защото те предпочитат реализацията в болниците, допълни тя.
Директорът на Центъра за спешна помощ в Кърджали д-р Атанас Митков коментира, че ако бъде въведена телеметрията, е възможно долекарски екипи да наблюдават състоянието на пациенти.
Центърът за спешна помощ в Кърджали има осем филиала и два изнесени екипа. В четири от филиалите и в двата изнесени екипа няма лечебни заведения за болнична помощ, което налага транспортирането на повече пациенти към Областната болница в Кърджали. В два от филиалите в общинските болници имат сключени договори с РЗОК по много малко клинични пътеки, което на практика си остава същото. Тоест, голяма част от пациентите се транспортират до Кърджали, каза той.
Това, което прави министерството е правилната посока - увеличаването на заплащането, повишаване на квалификацията на работещите, въвеждането на телеметрията. И с радост мога да ви кажа, че двама млади лекари, току-що завършили, от началото на годината, избраха за начало на своя път Центъра за медицинска помощ в Кърджали, допълни д-р Митков.
