5,5 милиона ще са жителите на България през 2060 г. Това се посочва в Доклад за застаряването, икономическите и бюджетните прогнози за 28-те държави-членки на Европейския съюз за периода 2013-2060 г. Документът бе представен от Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" на Европейската комисия.
Документът се основава на информация, подадена от статистическите институти и финансовите министерства на държавите-членки на ЕС. Главна дирекция "Икономически и финансови въпроси" отчита, че към 2013 г. в България са живеели 7,3 млн. българи, докато след 45 години те ще са с 1,8 млн. по-малко. На фона на отрицателния прираст, който България ще преживее в следващите четири десетилетия, ЕС се готви за прираст. Ако през 2013 г. в държавите-членки са живеели 507 млн. европейци, то прогнозите са, че през 2060 г. те ще са 523 млн. или с 3% повече. Проблемът на ЕС обаче е във нарастващия брой на застаряващото население. Оптимистична е прогнозата за продължителността на живота. Според ЕК през 2060 г. българските мъже ще живеят средно с 11 години повече отколкото е била средната продължителност на живота през 2013 г. Очакванията са през 2060 г. продължителността на живота при мъжете у нас да е 82 г. при 71 г. през 2013 г. С 8 години ще се увеличи средната продължителност на живота и на българките. Ако през 2013 г. средната продължителност на живота на българската жена е бил 78 години, то през 2060 г. трябва да е 86 г.Данните за демографското развитие на Европейския съюз показват изключително лоша тенденция по отношение на работната сила. Ако през 2013 г. работещите граждани на ЕС са 212 млн., то през 2060 г. те ще са 202 млн., което е спад от 4,4%. За сметка на това в държавите-членки на ЕС значително ще се увеличава населението, което ще е в пенсионна възраст. Прогнозата е, че ако през 2013 г. на един пенсионер в европейските държави има четирима работещи, то през 2060 г. на един пенсионер ще се падат едва двама работещи жители на ЕС, посочва БГНЕС.
Докладът вещае, че и през 2060 г. България ще е далеч от средното ниво по основни социални показатели. След 45 г. в ЕС ще се отделя средно 6,9% за здравеопазване от брутния вътрешен продукт, докато в България ще отделяме едва 4,4%, при 4%, които са отделени през 2013 г. През 2060 г. в ЕС ще се отделят 4,7% за образование, докато у нас този процент ще е едва 3,4. През 2013 г. са образование у нас са отделени 3% от БВП. За помощ при безработища в ЕС през 2060 г. ще се отделя 1,1%, докато у нас този показател ще е едва 0,3%. През 2060 г. България ще отделя 9,4% от БВП за пенсии, докато в ЕС ще се отделят 11,3%.
