Когато Кати се опитала да получи медицинска помощ във връзка с нетипично тежкия и цикъл, който правел невъзможно тя да стои на краката, си 4-ма различни лекари и казали, че всичко е само в главата и. Те заключили, че Кати страда от тревожност или от дори по тежко психично разстройство. Личният и лекар отсякъл, че всички симптоми са само плод на въобръжението и.
Отнело 9 месеца Кати да бъде диагностицирана с потенциално застрашаващата живота миома на матката, която налага оперативно отстраняване. При това тя сама трябвало да убеждава лекарите да и направят ултразвуково изследване. Оказало се че страда от анемия, а не от тревожност.
Преживяването на Кати не е единствено. Все по-трудно е за жените пациенти да убедят лекарите да вземат симптомите им насериозно, което на свой ред кара повечето от тях да не споделят много от здравословните си проблеми, стархувайки се да не бъдат обвинени, че преиграват.
Друга жена, която също посетила дузина лекари, заради болезнена менструация, била диагностицирана с тревожност и изпратена у дома. През март в свой материал New York Times посочи, че това е една от основните причини много от симптомите на ендометриозата да бъдат пренебрегвани при младите момичета.
Проблемът се простира и отвъд женската репродуктивна система. Добре докуметирана е разликата в третирането на болката при мъжете и жените. Въпреки, че жените е по-вероятно да страдат от хронична болка - например фибромиалгия, която почти винаги засяга нежния пол - е много по-малко вероятно те да получат адекватна медицинска помощ.
Множество изследвания са показали, че медицински интервенции за борба с болката като операция на коляното или прилагането на опиоидни аналгетици е по-малко вероятно да бъдат предписани на жени. Обикновено жените чуват, че симптомите им са психосоматични, с този термин се обозначава физическо заболяване, което се влияе от емоционални фактори.
Според проучване проведено миналата година 90% от жените изпитващи хронична болка са се почуствали дискриминирани от здравната система.
Схващането, че поведението на жените се определя от психично разстройство има дълга история. Всъщонст съвременния стереотип, че жените драмтизират и са нелогични и луди идва от древността.
Още през 1900 г. пр. н. е. когато древните египтяни са отдавали истерията на неправилната позиция на матката, женската репродуктиван система се е свързвала с ирационалните емоции. Терминът hysteria има гръцки произход и буквално означава матка. Оттогава обяснението за женската истерия се е запазило. През 1800-те жените, опитали да се бунтуват срещу наложените през викторианската ера огранчения са били определяни като истерични и въвеждани в заведения за душевно болни, като най-тежките случаи са били подлагани на хистеректомия.
Терминът "истерия" е отпаднал официално от наръчника за психични заболявания през 1980 и сега психиатрите го смятат за пейоративен термин. Въпреки това някои лекари вярват, че терминът "психосоматични симптоми" е се е превърнал в съвременен еквивалент на "истерия" - понятие за физически симптоми, които нямат обяснение и затова се описват като неврологични.
През 70-те години на миналия век, феминистките разкритикували здравната система и изложили на показ сексисткото отношение в лекарските кабинети.
"Това е бил същия този дълбоко вкоренен сексизъм, който виждаме и днес, що се отнася до недоверието към жертвите на изнасилвания. Не вярваме, че жените могат да бъдат експерти по собствените си тела", казва Мая Дюсенбъри изпълнителен директор на Feministing и автор на излязло наскоро проучване за половата дискриминация в получаването на здрави услуги. "Когато става въпрос за медицинската система, нещата са опасни", добавя тя.
Жените често са били възпитавани да са пасивни и да се отнасят с почитание към властта, затова малко от тях опонират на лекарите, когато им заявят, че симптомите им са само в главата. Изследване е доказало, че млади жени понякога забавят възможно животоспасяващо лечение защото се страхуват да не бъдат обвинени, че преиграват.
Затова хора като Шерил Сандбърг от Lean In fame окуражават нежния пол открито да говори за проблемите си по време на лекарските посещения. Дюсенбъри обаче не е убедена, че проблемът може да бъде разрешен от самите жени. Тя посочва, че от една страна съществува пренебрежение към проблемите на жените от лекарите, а от друга страна се забелязва същото неравенство и при медицинските и клинични изследвания, което означава, че женското здраве не е толкова добре проучено.
Дюсънбъри твърди, че тези въпроси трябва да бъдат разгледани на много много по-дълбоко ниво, отколкото индивидуалното поведение на жените. В действителност според нея една от най-големите причини, симптоми на жените да озадачават лекарите е, че изследванията в областта на медицината не вземат телата им под внимание.
Ново изследване в областа на кардиологията например потвържадава, че симпотмите на сърдечния удар се проявяват по различен начин при жените в сръвнение с мъжете, а лекарите не са достатъчно добре обучени да вземат под внимание тези разлики и често жените с инфаркт биват изпращани у дома си.
Затова са се появили организации като Sex and Gender Women’s Health Collaborative (SGWHC), които настояват в медицинската практика под внимание да се взема половата принадлежност.
