Кметът на Лондон Борис Джонсън/с бялата коса/ спортува и ходи на работа с колелото си

Кметът на Хасково Георги Иванов твърди, че е обикалял много по света. И вероятно е така. В кабинета му има карта с всички континенти, гъсто закичена с червени знаменца – местата, които е посетил. И се предполага, говорил е с колегите си кметове. Колко е почерпил от опита им, не е ясно, при условие че забрани велосипедите в Хасково, докато кметовете на несравнимо по-големи градове, с по-големи проблеми и несравнимо по-заети, яхнаха колелата. Някои дори ходят с тях на работа, като кметът на Лондон Борис Джонсън, при това без да се притеснява, че ще се изложи пред политическите опоненти или ще си навлече подигравката на несравнително по-зъбатата английска преса. Сред по-известните кметове-колоездачи са Анна Ботела на Мадрид, Марсело Ебрард на Мексико сити, Фернандо Хадат на бразилския мегаполис Сао Паоло, Джоко Уидодо от Джакарта, който върти педали при посрещане на вече споменатия лондонски Мер Борис Джонсън и много други. За много градоначалници това не е просто пиар, а и начин за спортуване, заменил считания за вече остарял джокинг. Добрият пример го има и в България, че даже и в Хасковско-кметът на Димитровград яхна колело за деня на мобилността, а кметът на Свиленград Георги Манолов е запален колоездач и даже възроди колоезденето като спорт в своя град.

В областният Хасково обаче колелото се превърна в обществен враг. Забранено е пряко /по центъра/ и непряко в целия град, доколкото няма и една велоалея в него. Има няколко километра по протежението на Кенана, която се дели с пешеходци и кучкари и елиминира една от функциите на велосипеда като транспортно средство. Не всички хасковлии работят в зоопарка или живеят в Кенана, че да се транспортират дотам. Другата част на града е непригодена за колела, а в центъра е забранена зона с мотив, че колелото представлява опасност за пешеходците. Кметът пробва да бъде добър европеец и се мотивира, че и в Мюнхен било така и даже глобата била 80 евро. При нас е 20 лв. и излиза , че мюнхенци могат да ни завиждат. Сравнението предизвика отвратени коментари от хасковлии.

Станахме по-европейци и от европейците, с горчивина коментираха живеещи и работещи в центъра по повод цъфналите вчера табели, забраняващи велосипедите в пешеходната зона. Имаха предвид, че се престараваме в опитите си да станем уредено и подредено общество, за което от години завиждаме на Запада. Обаче го правим по ориенталски - не със създаването на нови възможности, а със налагането на забрани, чието спазване става извор на корупционни практики. Пък и в случая с колелата се вижда, че мечтата ни за Европа изостава поне с няколко десетилетия.
От много години в модерния свят върви ренесанс на велосипеда. Използва се все по-масово, при ентусиазирано насърчаване от страна на властите. Отразява се добре на околната среда, намалява трафика на автомобили и отделяния смог, язвата на всички развити градове. Отразява се добре на населението, понеже това си е спорт, който е здраве и в по-глобален аспект пести милиарди от здравеопазване и социално подпомагане. Дори и чисто комерсиално погледнато, карането на велосипед стимулира местната икономика, като според собствениците на търговски обекти в Манхатън продажбите скочили с 50 % ( ! ). Основната причина била в увеличения брой на хората в зоните с велосипеди.

От десетина години карането на колело в центъра на големите европейски англомерации е станало като мания. В столицата на Белгия и същевременно на Европа – Брюксел, е обичайна гледката на хиляди хора с бизнес костюми да въртят педали, дори към резиденцията на белгийското правителство или сградата на Европейския парламент. Чиновниците си носят дрехи за смяна, ако ги хване дъжд по улицата или се поизпотят. В същия Брюксел велосипедистът е с предимство пред пешеходците дори по тротоара. Освен по булевардите, велоалеите са обособени на самия тротоар и са маркирани с червени плочки. За да се виждат навреме колоездачи и пешеходци, трафикът им е обърнат. По десния тротоар хората вървят нагоре, велосипедите надолу, а по левия е обратно. Не че е забранено при пресичане на улицата да се тръгне в „насрещното“, но си е твоя отговорност, ако стъпиш на червената пътека и в гърба те нацели колело. Може даже да платиш щетите по велосипеда.

В Брюксел освен това има десетки километри велоалеи по всички главни булеварди и в тях не се одързостяват да стъпят ни частни коли, ни тези от обществения транспорт.

Велосипедът има активно приложение и в други европейски страни. В Гърция вместо кола, си наемаш колело срещу 20 евро за цял ден, в Кипър е още по евтино - 15 евро. Има така наречени коневръзи или станции за велосипеди. Наемаш колелото от точка А и го оставяш в станция до точка Б. Свършваш си работата и срещу картата за наема си взимаш друго колело, което можеш да смениш на станцията до точка С. Няма глоби за неправилно паркиране, няма бензин. В Португалия в стария град на Лисабон /не че целия не е стар/ си е направо лош вкус да караш кола. Велосипедистите са повече и от гълъбите, а специално португалската столица, и то в центъра й, е може би най-големият открит гълъбарник в света.

Не остават по-назад и от бившите соц. държави. В Прага велоалеите дори са с цветен код, в Будапеща са направо конструктивно отделени от пътното платно, както впрочем и от тротоара. На някои велоалеята е разделена на платна за двупосочно движение. За незнаещите освен надписи, включително и на международния английски, по платното е нарисувано колело.

Дори и нарочените за ориенталци и НЕевропейци турци, вече са ни подминали по пътя към Европа. Само в Одрин има 10 км. велоалеи по улиците на града, коментира заместник-председателят на хасковския колоездачен клуб Недялко Атанасов. Наскоро били на международен коломаратон, включващ Турция, и разликата с Хасково е фрапираща. „Как да убеждаваме децата да тренират при условие, че в града им е забранено да карат колело“, чуди се Атанасов.

И посочва очевидното - „За да заобиколят огромната пешеходна зона в Центъра, колоездачите ще трябва да отбиват по булевардите „България“ и „Съединение“ – най-натоварените в Хасково с ежечасен трафик на хиляди автомобили. Това драстично ще увеличи предпоставките за възникване на ПТП. Въпреки всичко в града няма нито метър велоалея.

Нищо изненадващо. По отношение на „няма“ за гражданите отдавна сме на първите места и в Европа и в България. Въпрос на политика или въпрос на кмет.

Г. Христов

Този с костюма и каската е кметът на Мексико сити на път за кабинета си

Открийте кметът на Сао Паоло в сбирката на местния велоклуб

Дори заспалите провинциални градчета в Европа си имат велоалеи

Изрично е записано че е "само" за велосипеди

В някои европейски столици велоалеите са с цветен код

В Будапеща не рискуват с далтонисти и конструктивно отделят Алеята от път и тротоар

В големите градове велоалеите са като двупосочни пътища

Това пък е в считаната за изостанала Африка - Нигерия

В някои европейски градове стигат до крайности в реверанса към велосипедите

...и селата не остават по-назад

В едно по-голямо село обаче, колелата са забранени

Кметът на Димитровград също тръгна на работа с колело, макар да претърпя авария

Кметът на Свиленград Георги Манолов/жълтия вдясно/ пък е толкова запален, че се включва в колоездачни обиколки