Няма пари няма кризa (No money no crisis); Oт ръка на ръка (De mano en mano); Банка за време (Banco de tiempo); Банка и верига за услуги (Banco y cadena de favores); сайтове за размени; групи в социалните мрежи за размяна; солидарни пазари и екологично мислене за повторна употреба, рециклиране и дълъг живот на вещите... Всичко това не са реалии от някой сборник с фантастични разкази, а напълно съществуващи практики на много места в Европа. Днес Жанета Матанова ще сподели как успя да се сдобие с  всичко необходимо за бебето си в една чужда държава без да похарчи почти нито едно евро.

Всички сме чували за идеите, че парите отдавна нямат своята първоначална стойност, че не са обезпечени, че са провокирали световната криза, че трябва да се оттървем от тях, за да се подобри живота ни и да ползваме напълно достатъчните за всички ни ресурси на земята. За моя най-голяма изненада това вече не са само утопични фантазии на някой мислител, а напълно реализирани инициативи.

Oткрих за съществуването на групите за размени в Испания малко преди да се роди второто ми дете. Няколко от майките в училището на дъщеря ми, още докато бях бременна, започнаха да ме разпитват дали си имам количка, дали имам стол за хранене и т.н. Отначало не разбирах много добре този нездрав интерес към притежанията ми. Скоро обаче установих, че става дума за много добре развита мрежа за солидарност. Не можех да повярвам, но първо, че ме включиха в няколко фейсбук групи, в които много хора от града разменяха какви ли не неща (там спокойно можеше да се види публикация „разменям две неупотребявани кърпи за чаршаф 120 см“ или „разменям три чифта бебешки обувки за две бутилки зехтин“), но и съвсем скоро, още бременна, започнах да се сдобивам с различни необходими за бебето вещи. Първо получих като подарък напълно нова количка с три сменяеми коша, просто защото на някой вече не му трябва и от чиста солидарност. Второ размених пакет мокри кърпи за проходилка. Трето направих бартер за стол за хранене с вече не помня какво друго символично нещо. Постепенно започвах да разбирам идеята. Хората освобождаваха пространството и съзнанието си от излишните вещи и същевременно получаваха нещо в замяна, а и помагаха на някого. Скоро заваляха чанти  с дрехи, играчки...И всичко това се случваше поради една проста причина: не е добре да се изхвърля нещо, което може да бъде използвано още дълго време, не е добре да генерираме камари с отпадъци като непрестанно купуваме и изхвърляме. Дори не става дума за това, дали можеш или не да си го купиш. Напротив, всички в общия случай можем да си купуваме много от нещата, които се сменят, но е важно да не го правим, след като вече го има и е в добро състояние. Още ми е малко странно, идвайки от държава, в която не е обичайно да сме солидарни с непознатите и е много важно всичко да е последен писък на модата. Е, аз бях чужденка и непозната, но това не ги спря. Разменяха с мен спокойно и свободно, както и продължават да го правят с кой ли не. Двете групи, в които участвам в момента наброяват вече над 10000 участника.

Освен този тип интернет групи съществуват и много други инициативи, регулирани от квартални организации, а дори и на държавно ниво от социалните служби. Такава дейност е Banco de tiempo (Банка за време), в която всеки може да отиде и да предложи своето умение и да го размени с умението на някой друг. Давам пример: аз мога да преподавам английски, отивам и преподавам на някого, който има нужда. За това получавам бон с часовете, които съм работила. След време ми се разваля бойлера и вкъщи идва техник, вллючен в банката и ми оправя бойлера за същия брой часове. Така без да харчат нито една стотинка разменят услуги. Към момента в Испания има 300 такива банки за услуги, в които разменната монета е времето. Чували сте израза, че няма по-ценно от времето, ето че тук има малко по-буквално значение от обичайно. Всички тези инициативи започват да се развиват от 2010 г. насам. Първоначално се появяват пазарите за размени: всеки носи, каквото смята, че не му трябва и го сменя с друг за нещо, което ще използва. Не говорим за счупени и ненужни вещи. Всичко трябва да е в добро състояние и работещо. Скоро след пазарите се появяват и банките за услуги, а сега посредством интернет и социалните мрежи потребителите са нараснали значително. Разменя се какво ли не: апартаменти, за да можеш да отидеш на почивка без да плащаш; места в автомобили, за да пътуваш без пари и т.н.

Всички тези идеи изхождат от древността и от принципите, че обществото ни може да функционира и чрез една система различна от съществуващата, че щастието не се крие в скъпите придобивки, че колкото повече пъти се употребяват нещата, толкова по-малко се замърсява Земята, че с добронамереност и солидарност можем да се спасяваме един друг. В Европа така се борят за екоравновесието и обръщат гръб на кризата.

Смятате ли, че подобни инициативи могат да се реализират в Хасково? Не е трудно. Вече има групи на майките в града в социалните мрежи. Спокойно тези групи могат, стига да искат, да започнат да си разменят необходимите за децата играчки, дрехи, материали за училище...

Дали ще живеем в един по-добър и по-чист свят, в който си помагаме едни на други, наистина зависи eдинствено от нас и не е въпрос на пари.