Наземният телескоп LBT е получил уникални снимки на 200-километровия вулкан Локи на повърхността на Йо – най-неспокойния спътник в Слънчевата система, и е разгледал детайлно езеро от лава в неговия кратер, твърдят планетолози в статия, публикувана в Astronomical Journal.
„Преди успявахме да видим ярки и доста размазани петна, избликващи в различни точки на повърхността на Локи в минали години. Ясните снимки от интерферометъра LBT за първи път ни показаха, че тези изблици лъчение възникват едновременно в различни точки в кратера.
Това говори, че подковообразната форма на Локи е възникнала благодарение на съществуването на активно лавово езеро, чиито недра активно се смесват“, казва Имке де Патер (Imke de Pater) от Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ).
Де Патер колегите ѝ са получили едни от първите снимки на най-големия вулкан на Йо от времената на прелитането на сондите „Вояджър“ покрай Юпитеровите спътници през 1979 година, с помощта на необикновения инфрачервен телескоп-интерферометър LBT.
LBT се състои от две огледала с размери 8,4 метра, които са обединени във виртуална 23-метрова повърхност с помощта на изчислителни алгоритми и специална методика за наблюдения.
В края на април т.г. друг екип учени демонстрирали, че разделителната способност на този телескоп е достатъчна да се видят екзопланети в най-близкия до нас „двойник“ на Слънчевата система – планетната система HR 8799 в съзвездие Пегас.
Снимките на Йо, получени от авторите на статията с помощта на този телескоп, се оказали достатъчно ясни, за да потвърдят старите подозрения на планетолозите – под дебелия слой от застинала лава в кратера на Локи се крие огромно лавово езеро. Неговата магма периодично излиза на повърхността на планетата, което поражда изблиците, забелязани от астрономите по време на наблюдения с други телескопи.
Както предполагат авторите на статията, бъдещите наблюдения на Локи и други вулкани на Йо ще им помогнат да оценят как гравитационното взаимодействие на Юпитер и най-неспокойния му спътник водят до нагряване на недрата на планетата и изблици на геоложка активност.
Подобни наблюдения са жизненонеобходими за разбирането какви опасности могат да очакват сондата Io Volcano Observer, която НАСА планира да изпрати към Йо през 2021 година.
