Хасково в неделя по обед - нямаше какво да се търси в него

Потомствените хасковлии живеят на село до 5, а новите - до 50 годишна възраст. Анекдотът, който хасковлии не намират за особено забавен, по ирония на съдбата е измислен от софиянци, макар мнозинството там да са толкова потомствени, колкото хората на Антарктида. В случая с Хасково обаче може и да са прави. Тези, както всъщност и в други почивни дни, градът е толкова опустял, сякаш го е поразила заразна болест или е станал обект на евакуация. При това, положението живна малко в неделя, в предните два дни бе още по-пусто. Нямаше хора дори на култовите Лафки, ще рече човек, че хасколии вече са престанали да се интересуват от лесни пари и са тръгнали да си ги изработват с пот на челото на село. Не е сигурно, че става точно така, но е факт, че в четвъртък следобед и в петък най-натоварените пътища се оказаха тези за Харманлийско и Кърджалийско направление. От последното се отбиваше и за Стамболово. Днес се очаква трафикът да тръгне наобратно, да се надяваме без катастрофи. Случайно или не, първият от трите почивни дни бе белязан с две ПТП-та с 2-ма убити и 2-ма тежко ранени. Според редови пътни полицаи, видели не едно и две подобни преселения, пикът на завръщането е между 18 и 20 часа или колкото се може по по-хладно, особено в жарък ден като днешния. В тези часове се препоръчва повишено внимание по пътищата, които специално в посочените направления, имат освен местно и международно значение.

До завръщането на гражданите, най-потомствените хасковлии се явяваха бездомните кучета, които категорично преобладаваха над човешкото присъствие в центъра. Малко по-големи струпвания на хора се срещаха около градинки и фонтанчета, но тълпите бяха от по 7-8 души, които палещото слънцето разпръскваше като жандармерия демонстранти. Хасковлии май наистина демонстрираха срещу „нямането нищо за правене в този град” и дори да нямаха села /или вече кой да живее в тях/ предпочитаха да ходят на пикници и по хижи, само не и да стоят в тази гореща скука. В интерес на истината времето допринесе за това решение- абсолютно тихия 3-ти май с неговите 23.6 ° на сянка, създаваше усещането за фурна сред асфалта и бетона. Макар че от друга страна допреди няколко години жегите по това време на годината са били много по-големи, а градът е бил доста по-многоброен и през уикендите и за постоянно. През 2003-та година например майските термометри редовно са отчитали над 30 ° по Целзий, а специално за 3-ти май-35.1 °. Тогава обаче Хасково е бил с 5 хиляди души повече.

Г.Христов

Малки групички бързо профучаваха из центъра, дори сянката не примамваше много хора

Малко по-големи заседявания имаше около фонтаните и детските кътове, но за кратко