Ина Къндева

В Деня на независимата преса студентката по журналистика Ина Къндева прави преглед на вестниците, отразявали новините в Първомай в периода между Освобождението и  Социализма.

Данните тя е взела от тритомния сборник на Димитър Иванчев. В него той е събрал заглавията на над 10 000 издания на българския периодичен печат, в периода от 1844 до 1944г. За историята на Първомай знаем от своите баби и дядовци, но благодарение на Иванчев, аз имах възможността да погледна на родния си град от друга, непозната страна – казва студентката.

Борисовград едно малко градче в южна България – пише тя- което за 120 години е сменило 3 имена – първо Хаджѝ Елѐс, после Борисовград, а от 1947 г. до сега – Първомай. Навярно малцина знаят, че градът на лютеницата е бил кръстен на цар Борис III, послучай неговото рождение на 30 януари 1894г. Но между Хаджи Елес и Първомай, в периода 1901 до 1933 са излизали 12 печатни издания. Първото от тях е „Вестник Борисовград“ 1901г. , През 1910 година борисовградани са чели два вестника  -  "Демократическа искра“ и „ Съвременник“. След десетгодишно прекъсване, през 1921 г. се появява „Майски лист“ - още тогава някой е прозрял връзката между града и месец май. „Борисовградско ехо“ е най – дълго просъществувалият вестник преди социализма от 1925 до 1928г.. В резултат на развитието на кооперативното движение се появява и  „Коорперативен бюлетин“ 1926-1927г. В същото време борисовградчани се информират и за спортните събития в града - „Спортни вести“ 1926г.  “Борисовградска дума“ излиза 1929-1930г., а с появата на киното започва да излиза за кратко и „Кино-преглед“ 1929г., На два пъти се появява вестник „Борец“ 1927-1928г, 1933г. , между тях излиза„Сърп“ 1931г. Последен в този период е „Народен глас“ 1933г.

Балканската война довежда до спиране на много от вестниците- останалите са подложени на строга военна цензура. Както се вижда от хрониката по-горе, в Борисовград също не излизат вестници в периода от 1912 до 1913г. За жалост местните медии мълчат и след Първата световна война (1914-1918г.) и Октомврийската революция (1917г.) , когато българският печат е с различни идейни тенденции и силен политически размах. Революционната криза след войната, с влиянието на Октомврийската революция и последоватената революционна политика на партията, създава условия за развитие на масов комунистически печат в България. Вестници в Борисовград обаче така и не излизат.

Градът излиза от кризата чак през 1921г., 10 години след издаването на вестник “Съвременник“. Въпреки дългият период мълчание, смятам че Борисовград е допринесъл за развитието на българската публицистика, защото за 23 години излизат 12 различни вестника. Това е постижение за градче с нищожно население, с малко грамотни граждани, повечето от жителите, на което се интересуват главно от земеделие и прекарващи деня си на нивата под жаркото слънце.

По материали от домашна работа на студентката Ина Къндева по История на българската журналистика.