„Стана ли на неговото?“ - чували ли сте този въпрос, докато със сетни сили с едната ръка бутате количката, а с другата носите извиващото се на всички посоки бебе? И вие ли извеждате на разходка превозното средство, а не детето си? Притежавате ли една от онези най-скъпи „колички за покупки“? Ако да, то тази статия е за вас. Жанета Матанова търси отговор на въпроса защо бебетата не искат да стоят в количките си.

От известно време насам и аз се превърнах в една от онези изпотени майки, които всички гледат със съжаление, но и с укор. Вече няколко месеца няма начин да сложа бебето си в количката, без то да започне да крещи, да се извива, да се опитва да се изправи, да се изпъва на коланите докато не му оставят червени следи. Звучи ли ви познато?  Със сигурност на много тази ситуация им е пределно позната. Защо идва момент, в който бебетата престават да искат да се возят? Малко след като спрат да спят почти през цялото време, идва и моментът на този бунт. Започнах да ровя из главата си и да търся обяснение. Забелязах, че нашият случай никак не беше единичен. Колкото пъти излезнехме някъде, все виждахме родители, които носят  бебето и бутат количката ту празна, ту пълна с чанти с покупки. Очевидно имаше нещо, което караше всички  дребосъци да не си и помислят да стоят в това прекрасно изобретение на човечеството.

Първата идея, която ми хрумна е да се поровя в миналото. Често там изкачат отговорите. Представете си моето изумление, когато си дадох сметка, че количките всъщност съществуват масово едва откъм 30-те години на миналия век, а в България най-вероятно от по-късно дори. 1889 г. човек на име Уилям Ричардсън патентова своята идея за бебешка количка, бутана от човек. Преди това е имало някакви малки карети за деца, но са се използвали само от висшето общество. Употребата става масова доста по-късно. Къде тогава са били бебетата? Как са били превозвани? Едва ли са си стоели само вкъщи. Отговорът е лесен. Родителите им са ги носили. Да, хилядолетия наред, още от времето на палеочовека, бебетата са били носени от майките си. Най-вероятно на левия хълбок, за да могат с дясната ръка да действат или обратно, ако са били левичари. Не може да бъде! Толкова поколения деца, все носени прегърнати. Ама как така? Ама не са ли били манипулатори, не е ли ставало „ на тяхното“ хиляди години наред? Не са ли се разглезили? Не са ли ги възпитавали лошо тия ми ти древни хора? Отговорите можете да си ги дадете сами.

За всички онези, които гледат майките, които носят децата си с укор и им лепват бързо етикета „лоши възпитатели“ искам само да кажа, че бъркат. Бебетата не се научават лошо да бъдат  носени все на ръце, бебетата идват на този свят научени. Такива са им инстинктите. Няма нищо по-естествено от това едно бебе да иска да е гушнато и близо до тялото на майка си. Така чувства топлина и защита. Да обвиняваш едно незряло 4 месечно същество в манипулаторство, да се подхилваш и да казваш“ много хитър ви излезна“ или „браво, хубаво те е научила майка ти“ е най-меко казано смешно и издава непознаване на детското развитие. Представете си едно минало пълно със зверове и едно бебе някъде на метър от майката отпред... Не е било възможно, детето е съществувало стиснато в прегръдката на родителите си, на най-безопасното място на света за едно бебе. Не можем да им се сърдим, че като се родят преди да са разбрали за техническия напредък и социалното развитие на нашето общество, все още разчитат на инстинктите си и искат да са близо до телата на майките си. Няма такова нещо като „лошо научено на ръце“ дете. Всички, дори и тези, които издържат малко повече в количките, предпочитат прегръдката на майката. В това няма нищо страшно и нищо осъдително. Нека помислим и над въпроса за какво всъщност служат количките? Определено не са уред за възпитание в търпение на бебета, които нямат никаква представа от разни подобни категории.Бебетата знаят само, че до родителите е топло, сигурно и има храна. Количките са просто превозно средство, докато децата се научат да ходят. Това е тяхното предназначение. И тези, които са носени, и тези които са возени, всичките прохождат накрая. И тези лошо научените на прегръдки и любов, и тези натисканите в количките с цел възпитание. Така че следващия път, когато бебето ви плаче и иска да го прегърнете и се опъва в количката, смело гушкайте малкото човече! Няма да се разглези. Няма да се научи на „лошо“. Ще порасне и няма да го прави повече. Не съм виждала тинейджъри, които да вдигат ръце нагоре към майките си, за да ги носят. Бебетата обаче имат нужда. И сега е моментът да задоволите тази тяхна нужда, а и ваша ако се отпуснете. Едва ли има нещо по-приятно за една майка от това да гушне бебето си. Няма значение, че винаги ще изкочи от някъде някой да ви каже, че „лошо го учите“. Вярвайте на вашите си инстинкти. Има много начини да се носи едно дете сравнително удобно ( кенгуру, слинг) . С времето децата стават по-тежки, но и развиват повече търпимост към количките или пък прохождат и тръгват сами да опознават света. Количките остават в миналото и дали вие ще запазите приятен  спомен от това време зависи единствено от вас.