Радост Николаева с наградата "Мултикултурния човек"

Разговор с Радост Николаева, председател на фондация „Кръг”

- Кратка визитка на Радост Николаева

Аз съм писател, журналист и артмениджър, магистър по телевизионна журналистика със специализации по кинодокументалистика, нови медии и културни индустрии. Основател съм на младежкото литературно сп. „Кръг” (1998-2003) и съм президент на Артдвижение Кръг (София-Кърджали) – културна и младежка организация, която в периода 2004-2007 г. създаде международен център за резидентни програми в с. Дъждовница, Кърджалийско, Източни Родопи, като спаси и преустрои изоставената 100-годишна сграда на местното училище. Автор съм на три книги с поезия, на научно-популярната монография „Малка енциклопедия на личните имена”, на един он-лайн наръчник "A Guide to art intervention in Multicultural environment", на един сценарен проект за игралния филм „Приземяване”, осъществен през 1991 г. Мои стихове са превеждани на английски, френски, турски, руски и испански езици. Член съм на Сдружението на българските писатели. Пиша статии и коментари в медиите за нови явления в изкуството и културата. Участник съм в различни културни проекти у нас и по света. През 2013-2014 г. работих като ключов експерт по младежки политики по европроект на Националното сдружение на общините в България и успях да представя пред екипите на различни общини в страната ценния опит на Артдвижение Кръг, натрупан в Кърджали и Дъждовница. От 2006 г. съм постоянен жител на с. Дъждовница, общ. Кърджали, където в края на лятото всяка година от тогава насам се провежда местен Фестивал на терлика, вдъхновен от нашия екип.

-Г-жо Николаева, Артдвижение „Кръг” зае трайно място в културния живот на Кърджали, като го направи център на прояви от България и Турция. Какво носят на града тези контакти?

- Ние стартирахме младежки и културни партньорства с организации и университети от Турция още преди десет години, когато пристигнахме от София в село Дъждовница, следвайки някакъв наш „откривателски” интерес – и започнахме да създаваме тук нов тип културен център. Имаше нужда от време, за да спечелим децата, младежите и хората от селото за тази кауза. Всички наши партньори ни последваха и в селото започнаха да се случват неща, които бяхме разработвали в София – литературни пърформанси, четения на открито, изложби по поляните, летни училища за местните деца и деца от страната, летни университети, експериментално кино на открито. Следвайки ни по линията на този географски експеримент на „преместването” на изкуство от столицата към периферията, тук са гостували младежки организации и артисти от Холандия, Испания, Македония, Швеция, Япония, Израел, Гърция, САЩ, Франция, Ливан, Филипините, Германия, Испания както и много турски творци и студенти. Помня, че начертахме една географска карта, с която се представяхме по време на нашите изяви по света. Според тази картография, Кръг тръгва от София („център”), премества се в Кърджали („периферия”) и стига до село Дъждовница („не-място” – няма го на картата), след което се „връща” в Кърджали, за да преоткрие мултикултурното тайнство на този град.

Най-сърдечните и новаторски партньорства, които създадохме с Тракийския университет, с университета „Мимар Синан”, с Университета в Чанаккале, с младежки и културни организации от Одрин, Анкара, Истанбул и др. градове, са от времето на нашето заселване в Дъждовница. През 2006-2007 г. успяхме да осъществим един изследователски и мониторингов проект с участието на Агенция Галъп и изселническа организация от Текирда, който се казваше „АЕС – Артмост за Ефективно Сътрудничество между младежки групи и НПО от България и Турция”. По проекта беше разработена краткосрочна стратегия за оптимизиране на трансграничното културно и артистично сътрудничество между младежки групи и граждански организации от двете страни. Бяха интервюирани по 650 представители на тези групи от България и Турция, бяха идентифицирани пречки, предръзсъдъци и липсващи механизми, които са „слаби места” в културното взаимодействие. Проектът завърши с национална кръгла маса в София с участие на експерти и медии. Кметът г-н Хасан Азис и цяла делегация от Кърджали бяха наши специални гости. Разработената тогава стратегия е достъпна и днес на нашия сайт и доста неща в нея звучат съвсем актуално.

През 2008 г. нашият екип задълбочи интереса си към изследвания на местните традиции и започна да записва фамилни истории, разказвани от възрастни хора по селата. Така се появи книгата „20 артекспедиции в Източните Родопи” с истории от 20 села с турско население на територията на община Кърджали, вкл. и Дъждовница. Тази книга беше представена в София и Одрин и може да бъде намерена в книжарниците.

Накратко казано, ние се подготвяхме дълго за „срещата” с Кърджали. Първо „пренесохме” богат опит от София в едно скромно местно селско кметство, обединихме за различни каузи много хора от селата на общината, за да се „върнем” с цялостна културна стратегия, която е в състояние да преосмисля ресурсите на град като Кърджали. Така че това, което Артдвижение Кръг продуцира в Кърджали, произлиза от чувствителност към културното многообразие, която не се учи на теория, но представлява истински ключ към сърцата на хората тук и в Турция.

- Вие организирахте много изложби,свързани с наши изселници в Турция.Това позволява ли да разберем по-добре носталгията им към Родината?

- Да, действително имаме носталгичен опит от десетките гостувания при нас на творци, родени в България и живеещи в Турция, но носталгията е сложна категория. Откриването и представянето в Кърджали на талантливи хора и после раздялата с тях, защото всяко събитие си има край, те кара да търсиш нови и нови контакти, да приемаш нови предизвикателства от турска страна, защото ти също ставаш част от веригата на носталгията. Има турски автори, родени в България, които са напуснали като млади или са били деца на емигрантски семейства. Проф. Мустафа Аслъер от Истанбул, световно име в литографията, направи през 2014 г. в нашата галерия първата си и последна изложба в България. Той е роден в махала Читак на село Кобиляне, Кърджалийско и се върна сякаш за последно сбогом с родното място. Остави ни и няколко ценни лични документи и архивни фотографии от Кърджали. От два месеца той вече не е между живите, но споменът за него е още тук, при нас. Останаха писма, копия от дипломи, снимки на семейството му, автографи...

- Много от проявите на Артдвижение „Кръг” представят модерно изкуство. Разбираемо ли е то за кърджалийската публика?

- Това е просто вид експертиза – ако си добър в работата си, ти можеш да поставиш един предмет на изкуството или какъвто и да е артефакт в постмодерен контекст, и то така, че той да е разпознаваем и значим за всеки вид публика, на всеки вид място. Ние обичаме да преобразуваме пространството, да внасяме елементи, които нямат пряк културен смисъл, но стоят отлично в общата символика, да изнасяме изкуства на открито. Хората го очакват от нас. Напр. в една фото- изложба да аранжираш „на живо” някои специфични обекти, които авторът е снимал – един истински стар роял, сякаш „свален” от неговата фотография с музиканти, ще бъде емоционален акцент за всеки посетител. Правят го културните оператори навсякъде по света.

-Вие превърнахте едно кърджалийско село като Дъждовница в културно средище, открояващо местни традиции. Каква бе формулата?

- Формулата бе проста: вие садите тютюн, ние садим изкуство. Дълго търсехме мостове, но мостът беше този – работим заедно, небето е общо, нашата сграда е бивше училище за имами, почти в двора на джамията сме, грижим се тя да има високоговорители, ако изгорят от мълния, всички наши гости от България и чужбина влизат за кратко на петъчна молитва, в двора се приготвя кешкек за местния презник на терлика. А празникът...Той се роди от забележката на едно момиче от САЩ, което дойде като доброволка в Дъждовница, но не успя да намери своето място тук. На нея принадлежи репликата: „Ама тук няма нищо, само терлици”. Така че по този проект за празник на терлика поработихме няколко месеца с местните деца и младежи, с млади хора от Холандия, Гърция и Италия, и празникът стана. Той следва летния Рамазан байрам всяка година и е част от живота на селото, а и на цялата община. Всяка година, по едно и също време, с гости от селата, с гости от чужбина, с гости от Турция, с предхождащия го международен пленер „Артхоризонти”, в празничния ден се смесват в едно изложби на съвременно изкуство с представяне на местни традиции, музейни експозиции с младежки пърформанси и надпявания. Тази година ще бъде десетото юбилейно издание. Дъждовница си спечели световна слава в буквалния смисъл на думата, защото отвори сърцето си за млади творци, които „мечтаят за чудеса”, и повдигна духа на местните хора, които мечтаят за своята среща със света. Името й се споменава в десетки сайтове, в лични блогове на различни езици. Един млад французин, специалист по културна история, измина пеша няколкостотин км от родния си град дотук в знак на приятелство, а през 2010 г. Дъждовница беше единственото село, представено чрез произведения на различни автори от Европа, по време на „Festival della creatività” във Флоренция, който всъщност беше посветен на темата за градовете. Целта на фестивала е да показва най-добрите европейски постижения във визуалните изкуства, осъществени чрез използване на нови изразни средства.

-Заедно с община Кърджали учредихте наградата „Мултикултурният човек”, на която носители са хора от различни етноси. Какво е посланието, което влагате в този приз?

- От 2013 г. в рамките на Инициативата "Мултикултурният град"  беше поставено началото на тази традиция. Наградата се дава на кърджалиец, където и по света да се намира той – за принос в развитието на мултикултурализма, интеркултурния диалог и езиковото многообразие. Тя има за цел да акцентира върху ценността на интеркултурното взаимодействие, като разшири разбирането за иновация в този контекст. Първият носител стана артистът Нуреддин Мехмед – играл в десетки пиеси на български и турски език, сам автор на пиеси на български език, един от най-обичаните и популярни артисти в Кърджали. Участвал и ръководил различни граждански каузи, посветени на културното многообразие с участието на деца и млади хора в тях. Първи депутат на ДПС от Кърджали във Великото народно събрание.

Вторият носител беше проф. д-р Петър Гарена, енорийски свещеник на Кърджали, преподавател в Пловдивския университет, катедра „История и археология”. Той е автор на 10 книги, на 40 научни статии в специализирани научни издания. Писател, художник, музикант, кавалджия, с награда от международния конкурс за надсвирване с народни инструменти в Широка лъка – за изпълнение на кавал. В свещенически сан е ръкоположен в Араповския манастир през 1992 г., където приема името Петър /собственото му име е Камен/ и заповед за „свещеник на разположение”. Пратен е при гагаузите в Бесарабия. Служил е в пограничните райони с етнически и конфесионално смесено население, както и при българите в Турция, Македония, Румъния и е първият български духовник, посетил Западните покрайнини, след откъсването им от България с Ньойския договор от 1919 г. За пробългарска дейност е заловен и екстрадиран от сръбските власти. Известно време работи и при християните от Турската православна църква /Anadolu Hristiyan kilisesi/. Служи на български и турски език.

- Вашето Артдвижение има безспорен принос към толерантността в Кърджали.Приемате ли определението за града като „Столица на толерантността”?

- Откровено казано, аз не съм голям почитател на термина „толерантност”. Колкото и приповдигнато да звучи, той означава търпимост. Толерантността е само тази необходима доза сдържаност и дистанцираност, които са ни необходими, за да не пречим на другите. Моят термин е „интеркултурно сътрудничество”. Арт движение Кръг и Община Кърджали стартирахме през 2008 г. ежегодна инициатива  „Мултикултурният град”. Наскоро един приятел ме попита: „Е, какво постигнахте с тази инициатива за 7 години, нима хората тук станаха по-мултикултурни?” Отговорих му: „Постигнахме това, че въведохме термина. Сега Кърджали е единственият град в България, който нарича себе си Мултикултурен град.” Инициативата е свързана с различни местни проучвания, записване на наративи, работа с архиви, обработка на текстове, дизайнерски проекти, културни програми и т.н. Има интерес от различни организации по света, които ни канят да представяме философията на „Мултикултурният град”. Дипломати от посолствата на Палестина, Израел, Турция, Армения, Германия са участвали в различните издания на тази инициатива. Тя е отбелязвана като събитие на сайта на Световния еврейски конгрес (WJC) в Ню Йорк през 2010 г. През 2012 г. бе представена на международен форум в Барселона по покана на фондацията за евро-средиземноморско сътрудничество „Анна Линд” пред 150 организации и медии. Тази инициатива последователно се превръща в част от културното настояще и културната идентичност на Кърджали.

Въпросите зададе: Георги Кулов

Поздравления за ексдепутата Нуреддин Мехмед,носител на наградата