Представете си следния сценарий, пише Рей Хърбърт: Двама комерсиални рибари се отправят в морето по изгрев слънце и прекарват следващите 10 часа в работа. Когато изморени се прибират на брега, за да измерят улова си, единият има 3 пъти повече риба от другия. Как ще бъдат компенсирани двамата рибари за дългия работен ден.
Много хора смятат, че това е глупост. Три пъти повече риба, означават три пъти повече приходи от продажбата и - просто е. Наградата зависи от заслугите.
Алтернативата е уловът да се раздели по равно. В крайна сметка и двамата рибари са прекарали 10 часа под палещото слънце и са извадили риба, която ще нахрани обещството. И двамата се нуждаят от пари, за това може този да е по-справедливия и честен начин?
Доказателства обаче според Хърбърт подкрепят тезата, че заплащане според заслугите е по-справедливия подход. Хората имат подчертана склонност да отказват работниците да получават повече от това, което са заслужили. Нещо повече, това отношение се заражда още в детството. Деца на 3-годишна възраст вече вярват, че упоритата работа се отплаща повече. До достигането на ученическа възраст, децата вече са като малки възрастни що се отнася до справедливото разпределение, казва Хърбърт
Но дали този импулс е универсален ? Вероятно не, цитира Хърбърт учения по психология Мари Шафер от Института по Еволюционна антропология в Германия. Според Шафер никой дори не е изследвал начина, по който малките деца от различните култури мислят за заслугите при разпределелението на наградите. Има причина да се вярва, че меритокрацията може да е по-скоро западна концепция и ценност, затова тя и няколко нейни колеги решават да разберат това, изучавайки поведението на деца от 4 до 11-годишна възраст от три различни култури.
Част от децата били от немски произход, с родители живеещи в предградията. Друга група деца принадлежала към егалитарно занимаващо се със събиране на храна и фураж племе от отдалечен район в Намибия, чиито представители от време на време работели срещу възнаграждение. Третата група включвала деца от народа Самбуру от отдалечен район в Кения, прехранващ се с отглеждане на добитък, градинарство и който също понякога получавал възнаграждения. Всички деца са се обучавали в рамките на общността си.
Учените помолили децата да отидат на риболов. В този случай "рибите" били метални предмети, които децата трябвало да улавят с помощта на магнитни въдици. Само че играта била предварително нагласена от учените. В някои от случаите децата хващали еднакво количество риба, докато в други улова на някои бил три пъти по-голям от на другите.
Идеята била да се изпробва как децата оценяват заслугите. Затова им били дадени бонбони в количесто равно на уловената "риба" и били помолени да разпределят бонбоните по начин, който сметнат за правилен - без присъствието на възрастни в стаята, които да им влияят.
Оказало се, че културата има значение. Това е основната констатация описана в предстоящото издание на списанието Psychological Science. Децата от Германия разпределили бонбоните правопропорционално на улова - дори когато това означавало огромна разлика в разпределението. За разлика от тях децата от двете африкански обещства почти не взели под внимание заслугите. Резултатите доказват, че основната представа за заслугите и разпределението не е универсална, представата за справедливостта варира в културно отношение.
Но защо е така? Според учените една от причините е, че в големи общества като немското меритокрацията е важна за регулиране на сделките между хора, които не се познават и които може да не се срещнат отново. Фокусът е върху справедливите взаимоотношения, защото нещата няма как да се изравнят в бъдеще. Докато в малките общества повечето размени се случват между хора, които се познават. В тези общества може би е по-важно да се изградят дългосрочни взаимоотношения базирани на равенство. В егалитарните общества споделянето е важна част от изравнителния механизъм, балансира асиметрията в богатството и увеличава хармонията. Децата могат да възприемат тези социални ценности съвсем рано и да ги прилагат дори и в игра на въображаем риболов.
