Промяна в модела на делегираните бюджети за училищата и нови средищни и защитени заведения поиска днес КНСБ в Кърджали, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.
На регионална конференция на тема „Заплати, квалификация и бъдеще на образованието в Кърджалийска област“ днес местният лидер на синдиката Иванка Караколева огласи смущаващи данни за средната брутна заплата на педагогическия и останалия персонал. Оказа се, че най-високи са възнагражденията на учителите в детските градини в община Крумовград – 777 лева, а най-ниски в Черноочене – 614, 27 лева. Разликата между заплатите в предучилищния сектор е 162,72 лева. Непедагогическият персонал в Момчилград получава 489 лева, но в Кърджали едва 400 лева. В 7 детски градини учителите вземат над 800 лева, в 28 – 700- 800 лева, в други 28 – 600-700 лева, в 8 – под 600 лева, като най-ниската е 315, 95 лева. Фрапиращ е фактът, че при единни разходни стандарти и единни държавни образователни изисквания се получават такива огромни разлики в средната брутна работна заплата, това е недопустимо, коментира Караколева. В СОУ разликата между най-високата и най-ниската учителска заплата е 200 лева, в основните училища тя е 249, 37 лева. Според синдикалистката причина за разминаването в заплащанията са директорите на учебните заведения. В професионалните гимназии разликата между парите на учителя и чистачката възлиза на 218,55 лева. „Училищната мрежа е оптимизирана прекомерно, в община Ардино с 51 населени места има само 3 детски градини. Искаме ясни критерии за квалификацията на учителите от МОН и общините, които да бъдат обвързани с работната заплата, за да се повиши и качеството на образованието. Практиката парите да следват ученика е порочна“, подчерта Иванка Караколева.
Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева коментира, че заплатите в сферата на образованието у нас са изключително ниски. Според нея порочният модел на делегираните бюджети нанася пагубни щети на образованието, на качеството му, на квалификацията и мотивацията на учителите. Формиран по настоящия модел, делегираният бюджет прави учителите зависими от броя на учениците и децата в градините, уточни тя. СБУ ще настоява в критериите за финансирането на училищата да влизат и отдалечеността, извозването, броят на паралелките. „Бюджетът за образование е 2 648 000 000 лева. Като преподаватели работят над 6000 пенсионери, 2400 са нередовните учители. Филолозите не искат да влязат в училище, само в област Кърджали има 300 свободни работни места за преподаватели, а заявления за работа като учители са подали едва 11 души“, заяви Такева. Синдикатът настоява кметовете на общините да осъвременят училищната мрежа и да се откриват нови средищни и защитени детски заведения в селата. Освен това трябва да има и мандатност при директорите, те да могат да ръководят училищата само при доказателства, че са успешни. Разпределението на средствата в образованието трябва да бъде прозрачно за обществото, тъй като сега директорите имат големи правомощия в това отношение, посочи Наталия Михалевска, ръководител на дирекция „Организация, контрол и инспектиране” в МОН. Тя допълни, че от 15 май в 200 средищни учебни заведения в страната започва измерване на образователните резултати.
