Учени са анализирали всички атомни аварии, за които Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) мълчи.

Според оценките им Фукушима и Чернобил може да се повторят в близките десетилетия.

Авариите на атомните електроцентрали в Чернобил (случила се преди 29 години в СССР) и тази във Фукушима (Япония) са най-сериозните катастрофи за цялата ера на усвояването на атомната енергия от човека.

Двете аварии са станали възможни поради неспособността на човека да предвижда как в такива сложни технически системи малки на пръв поглед проблеми могат да се развият до катастрофални мащаби.

Отчитайки, че повечето развити държави, които разполагат с АЕЦ, не възнамеряват да се отказват от атомната енергия в обозримо бъдеще и дори планират въвеждането на нови реактори, пред властите и специалистите от тези страни изниква актуалният въпрос за природата и риска от повтаряне на подобни извънредни произшествия.

С други думи: каква е вероятността от повтарянето на Чернобил в близките години?

Оказва се, че при научен подход подобни въпроси не се явяват спекулативни и могат да имат формални отговори. С тяхното търсене наскоро се заели учените от Швейцарската висша техническа школа в Цюрих и университета в Орхус (Дания). За да оценят рисковете в атомната енергетика, учените провели анализ на всички известни инциденти и аварии на атомни централи в света, като се започне от 1946 г.

Атомната промишленост често е критикувана заради неоправданото занижаване на оценките на риска. Но провеждането на обективна оценка често е затруднено, тъй като във всички страни информацията за самите аварии и техните причини се предоставя от самата атомна промишленост, чиито представители не я споделят с голямо желание.

Неочакван е и методът, който най-добре категоризира вече случилите се аварии на АЕЦ. МААЕ използва международна скала на ядрените събития, която е привързана към броя радиоактивни емисии. Тази скала е 8-степенна, 7-а степен по нея си поделят авариите в Чернобил и Фукушима, 6-а степен има аварията на Производствено обединение „Маяк“ през 1957 г., 5-а степен има аварията на АЕЦ Три Майл Айлънд (Three Mile Island) през 1979 г.

Но МААЕ не публикува данни за аварии и инциденти отчасти заради това, че е задължена да контролира атомната енергетика и едновременно да я прокарва. Затова независимите изследователи не могат да се възползват от данните на МААЕ за атомните произшествия. Най-пълният списък на ядрените катастрофи до последно време наброяваше 102 случая и само 72 от тях са били категоризирани по международната скала за ядрени събития.

Учените под ръководството на Спенсър Уитли решили да не се опират на данните на МААЕ и съставили собствен списък с аварии, като създали и своя система за оценка. В този рейтинг те предложили да се опират не на емисиите, а на стойността на ликвидацията след аварията, изразена в американски долари по курс към 2013 година.

В тази система за оценки те нарекли аварията „неумишлен инцидент или събитие на обект от атомната енергетика, което е довело до една или повече жертви или загуби за повече от 50 000 долара“. Авария може да се случи при добив на ядрени материали или тяхното транспортиране до обогатителния завод.

Информацията за такива случаи била взета от голям брой открити източници, включително от публикувани отчети, научни статии, прессъобщения, както и статии в медиите. След това по тези данни била проведена оценка на щетите, включваща икономически загуби, разрушения, възстановителни работи, евакуация на населението, обезщетения, искове и т.н.

В случай на човешка гибел „цената“ на аварията автоматично нараствала на 6 млн. долара – в съставянето на тази оценка помогнали американски агенции, занимаващи се оценка на рисковете за живота.

По тази скала са категоризирани 147 различни инцидента в атомната сфера и в петте най-големи влизат авариите във Фукушима и Чернобил, пожарът на реактора в АЕЦ „Цуруга“ в Япония през 1995 г., пожарът на завода за плутоний „Роки Флатс“ в САЩ и инцидентът на атомния комплекс „Селафийлд“ през 1955 г.

Проведената оценка показала всички недостатъци на съществуващите системи за оценка на МААЕ, смятат учените. Освен това те забелязали, че броят на авариите с щети над 20 млн. долара плавно е намалявала от 70-те години и рязко е започнала да намалява след аварията в Чернобил – честотата на такива аварии днес е 0,002-0,003 случая на станция годишно.

Честотата на „кралски“ инциденти от типа на Чернобил и Фукушима не следват тези тенденции, тъй като се явяват следствие от цяла редица непредвидени събития и обстоятелства и техният брой не е голям.

Но събраните данни дали възможност да се оцени вероятността от подобни катастрофи в бъдеще. Учените са изчислили, че щетите от аварията във Фукушима са 166 млрд. долара – това са 60% от щетите на всички аварии в атомната енергетика в света. По разпръсната радиация на първо място е Чернобил.

„С вероятност 50% „Фукушима“ ще се повтори в следващите 50 години, „Чернобил“ – в следващите 27 години, и „Три Майл Айлънд“ – в следващите 10 години“, стигат до извод учените.

Това означава, че ако прогнозите се сбъднат, то следващата голяма катастрофа с АЕЦ с голяма вероятност ще се случи с един от работещите типове реактори.