Кован кая

Наричат ги Дженевиз пенджери/Генуезки прозорци/ или Кован кая/Пчелен камък/.Названията съществуват от векове.С тях местното население в Кърджалийско обозначава паметниците на уникалната мегалитна/от гръцкото мега-голям и литос-камък/ култура на древните траки населявали тези земи от ХІІІ в.пр.Хр.до ІVв.сл.Хр.Названията се отнасят за светилища на местните племена свързани с представата за безсмъртието на душата.В продължение на седемнадесет века тукашните тракийски племена са изсичали своите свети места и гробни съоръжения в скалите.Вярвали са,че камъкът е символ на вечността.И тъй като са искали да овековечат своята религия са вплели в култа към камъка и култа към мъртвите.В скалите на Източните Родопи древните траки са оставили около 1500 скални ниши,43 скални гробници и около 30 скални гроба датирани от ХІІІ в.пр.Хр.до ІV в.сл.Хр..Те са в близост до тракийски светилища ,изсечени в скалите като Перперикон,Татул,Асарите при Долна Чобанка,Сеноклас,Ангел Войвода.Често тези мегалитни съоръжения оформят цели скални комплекси като при Ангел войвода.В околностите на с.Костино има цяла Долина на мъртвите.

Опитите да се обяснят странните гробни съоръжения са породили и названията Дженевиз пенджери и Кован кая.В едното е вложено повече мистика и история,а в другото прагматизъм.Те се отнасят за скалните ниши ,изсечени в отвесни скали по поречието на Арда и Върбица.Голяма част от тях  са със сожна конструкция и са били предназначени за поставянето на глинени урни с костите на починалите тракийски благородници.При траките езичници един от основните погребални обряди е бил трупоизгарянето.Поклонници на слънцето,те вярвали,че само огънят може да обезсмърти техните знатни мъже.Традицията върви от мита за блестящият  тракийски певец Орфей,чиито тлени останки били положени в урна,поставена върху колона.Всяка сутрин урната била огрявана от слънцето при неговия изгрев.Скалите с ниши били обект на култ.Пред тях в специални скални жертвеници се преливали вино,мед,благовония за душите на умрелите.Правели се и жертвоприношения.Коленето на курбани е древна традиция,разпостранена в Източното Средиземноморие.Големите скали с изсечени ниши и поставени в тях урни се намирали по протежение на пътищата, пресичащи планината.Идеята е била,не само местните,но и тези,които минавали през Източните Родопи да отдават почит на мъртвите.Едни от най известните днес светилища са Орлови скали при Ардино и Кован кая при Долно Черковище.

Наред с тези ниши, които са побирали глинени урни ,е имало и такива които са били символични. Те са малки,плитки.Намират се обикновено в масиви с останалите,до скални тронове и пещери.Смятат се за символични гробни съоръжения,принадлежали на загинали надалеч тракийски воини и военачалници.

    В близост до скални светилища с ниши се намират и комплекси от скални гробове.Най големите с при селата Широко поле и Ковил.Тези при Ковил са ранни-от VІ-ІV в.пр.Хр.,а тези при Широко поле са били изсичани до приемане на християнството през ІV в.сл.Хр. Това се доказа от изсечени кръстове. В скалните гробове, повечето от които имат формата на ковчези, покойниците са погребани ,не чрез трупоизгаряне, а чрез трупополагане. Има и гробове, в които са полагани семейни двойки.

  Обект на култ са били и скалните гробници.Смята се,че те са принадлежали на местни тракийски владетели.Срещат се преди всичко в Момчилградско,Кирковско и Крумовградско.Те са с различни форми.Тези в Крумовградско имат формата на друг вид мегалитни паметници-долмените.Долмените са създадени от каменни плочи,докато гробниците са изсечени в скалите. Има и такива,които са фурнообразни.В някои от тях има ниши, в други издълбани гробове,в трети легла за покойниците.Те са един вид изкуствени пещери. Траките са тачели тези съоръжения,както и естествените пещери. Смятали са,че те са връзка с подземния свят на мъртвите. Както при нишите и при гробниците са остановени скални жертвеници, в които се принасяли жертви за упокой на душите на покойниците.

 Траките не са криели своите паметници на мъртвите.Напротив искали са те да бъдат видими за поклониците. Разграбването им започнало още през римската епоха в началото на новата ера и продължило при християнизирането на тези земи. Затова днес находки се намират само при археологически разкопки и те са много оганичени по брой.

 Много от тези паметници в годините на османското владичество са били обвеяни с предания. Така например с легендарния Поп Мартин и неговото имане е свързана гробницата при село Странджево.

  Скалните гробни паметници са в пряка връзка със скалните светилища.Те принадлежат към една и съща култура.Скалните светилища са били духовните средища на траките.В чертите им са намирани както гробове,така и каменни преси за вино-шарапани,така и щерни/басейни/за вода.Проучванията им са интензивни.Правят се разкопки на Перперикон и Татул.Предстоят археологически проучвания на Асара при Долно Черковище.

  Мегалитната култура принадлежи на траките рудари,идентифицирани от някои изследователи с племето на бесите.Те са добивали злато и сребро от многобройните местни находища.От тяхно време са рудниците за добив на благородни метали  при селата Сремци и Пчелояд.С тези метали траките търгували със гръцките колонии по Беломорското крайбрежие.За владетелите били осигурявани стоки на лукса.Внасяно било и голямо количество бронзови монети,които способствали за развитие на местната търговия.

Георги Кулов

Скална гробница

Скална гробница при Пчелари

Рудника за добив на злато при Стремци