На няколко пъти през последните седмици Турция със скърцане на зъби трябваше да приеме факта, че различни политически субекти в Европа отказват да се съобразят с нейното искане: оценките за депортациите на арменците между 1915 и 1917 да бъдат оставени изцяло на историците. Първо се изказа Папа Франциск, който употреби неприеманата от Турция дума "геноцид", после същото понятие се появи в резолюция на Европарламента и на австрийските парламентарни фракции.
Президентите на САЩ, Русия и Франция - Барак Обама, Владимир Путин и Франсоа Оланд също си навлекоха гнева на Анкара, защото припомниха злодеянията срещу арменците. При това Обама дори не беше споменал думата "геноцид" в името на близките партньорски отношения между двете страни в рамките на НАТО. За капак дойде казаното от германския глава Йоахим Гаук, който в речта си пред Берлинската катедрала не се поколеба да говори за "геноцид".
„Дипломатически позор“
Турция смята подобни позиции за неприемливи. Националистът Юмит Йоздаг се разгневи на Германия, която най-малко от всички имала правото да говори за геноцид. Фактът, че го прави и дава съвети на Турция, представлявал "дипломатически позор".
Вицепремиерът Ялчън Акдоган препоръча на всички, които говорят за "геноцид над арменците" да се вгледат в собствените си проблеми и да видят как са се отнасяли към чужденците в хода на историята. С подобни аргументи турското външно министерство отхвърли и изявленията на Путин по този въпрос. С оглед на множеството руски злодеяния в Кавказ и други региони, Москва явно добре можела да разпознае кое е геноцид и кое - не, се казваше в становището.
В турските медии изявленията на Гаук и на Путин бяха многократно критикувани. "Грозни думи" бил казал германският президент по адрес на османците, писа близкият до управляващите вестник "Сабах". Вестник "Миллиет" пък обяви, че Гаук е предизвикал "скандал".
"Огромен страх"
Адвокатът правозащитник Орхан Кемал Ченгиз смята, че всичките тези обвинения издават "огромен страх": "В крайна сметка, съвременна Турция се гради върху изолирането на всички не-мюсюлмански малцинства. Този факт в Турция се признава само от малцина интелектуалци, но не и от широката общественост, а още по-малко от политиката", каза той пред Дойче Веле.
Острите политически реакции на Анкара се посрещат добре в самата Турция. Броени седмици преди турските парламентарни избори на 7 юни, те радват най-вече националистически ориентираните избиратели. Не е изключено те да са адресирани именно към тях, с цел мобилизация на силите.
Външнополитически обаче, подобни изблици на пресилен гняв повече вредят, отколкото помагат на Турция. В атакуваните от Анкара страни почти не е останал отговорен политик, който да обръща сериозно внимание на турските претенции. Освен това, неконтролираните изблици на гняв допълнително пораждат съмнения в надеждността на Турция като партньор на Запада.
Курс, който води до изолация
Това, че турското правителство отказва да приеме оценката за "геноцид" над арменците, е донякъде разбираемо с оглед на вътрешнополитическата ситуация в страната и десетилетията, в които тези престъпления са били изцяло отричани.
Но това, че Анкара с лека ръка си позволява почти да развали приятелството с някои от своите най-важни съюзници, само защото те не желаят да следват турската позиция по въпроса, вероятно ще даде сериозен повод за размисъл на редица западни политици.
От доста време насам Турция обича да се представя пред света като регионална сила, чийто неспирен възход се блокирал единствено от чуждестранни фактори в Европа и САЩ, които се страхували от появата на силен съперник. Това твърде странно възприятие за света е и част от обяснението за остротата на актуалния спор по арменския въпрос. Не е изключено, Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ да извлекат някои временни вътрешнополитически ползи от този спор, привличайки на своя страна още повече националистически настроени хардлайнери. Външнополитически обаче, този курс води само до изолация.
