Две раждания. Две държави. Два различни подхода. Две здрави деца. 8 години 3000 км разлика. Жанета Матанова разказва личните си преживявания.

От пъпната връв на гърдата - това ми се случи като родих в Испания преди по-малко от 10 месеца. Толкова бях изненадана от всичко, което ставаше около мен и от разликите с предното ми раждане, което беше 2006 г. в България, че  реших да ви споделя тези, излезли като от два паралелни свята, събития. Заради образованието ми, нито веднъж не раждах в Хасково: първия път в Пловдив в ВМИ, а втория в Сарагоса отново в университетска болница. Приликите обаче горе-долу свършват тук.

Ако трябва да направя синтезиран списък, той би изглеждал така:

България – изтичане на води; приета нормално; учтиво медицинско обслужване; нормално раждане.

Испания – изтичане на води; приета нормално; учтиво медицинско обслужване; нормално раждане.

Това бяха приликите.

България – бащата беше допуснат в залата, защото е медицинско лице.

Испания – бащата присъства през цялото време, в предродилна и в родилна зала, независимо какъв е.

България – роденото здраво бебе ми се показа отвисоко и отдалече и беше отведено за преглед и процедури.  На мен ми сложиха две торби пясък на корема. Останах без бебето в следващия 1 час.

Испания – роденото здраво бебе веднага беше поставено на корема ми до гърдите, отделиха го от мен само няколко минути, в които проведоха необходимия преглед, всичко пред очите ми. След това отново го поставиха върху корема ми и заедно на носилка ни отведоха в следродилна зала, където веднага ми предложиха да му дам да суче и ми показаха как, в случай че не знам. Пясък не видях никъде.

България - Учтиво бях придружена до стаята ми, където видях бебечето вече облечено, чисто и спящо. Беше рано сутринта, дума за кърмене не се отвори и аз не съм питала. Мислех, че всичко е наред. Предложиха ми да го накърмя на сутринта чак около 8-9 часа или в случая - 5 часа след раждането.

Испания –вода не съм давала до 6 м., така бях посъветвана.

България  - още първата нощ дадох вода от шише с биберон, защото бебето хълцаше и акушерката на смяна ме посъветва такa.

Испания – изписаха ме 24 часа след раждането, а на третия ден бяхме на кратка разходка в парка.

България – изписаха ме 4 дена след раждането, а на разходка смело изведохме бебето на 10-тия ден, въпреки че ни съветваха поне две седмици да не го показваме навън.

Испания – не носих шишета в родилния дом, никой не ми ги  е искал.

България - бях запасена с всички размери шишета.

Испания - бях посъветвана да кърмя на поискване, във всеки един момент, в който бебето пожелае, дори през нощта. Обяснено ми беше, че през късните часове нивата на пролактина са най-високи и това улеснява сученето. Затова и бебетата искат мляко през нощта, инстинктивно го знаят, а и стимулират млечната жлеза. Не ми препоръчаха, нито храненето под час, защото според тях води до намаляне на фунцията на млечната жлеза, нито храненето от двете гърди - на всяко сукане само една, заради мазнините, които се увеличават към края. Никакво изцеждане с помпа, бебето суче необходимото количество и гърдата произвежда точно толкова.

България – кърмене на 3 часа, всяка гърда по 15 мин. Непрестанно стояхме с часовник в ръка и само да заспеше бебето започваше голямото друсане и щипане. Винаги се изцеждах първите месеци, защото ми беше обяснено, че бебето не може още да изсуче всичко и може да направя мастит. Нощно кърмене в никакъв случай. От 12 до 6 сутринта само вода, почивка за стомаха. Цяла нощ обикалях с песен на уста и бебе в ръце.

Испания – първите 6 месеца само кърма, после зеленчук.

България – втория месец сок от ябълка, а на 3-тия плодово пюре. Сега знам, че тази схема се е променила и в България.

Испания – безплатен курс за родилки в кварталната поликлиника, в който акушерка обяснява основно за кърменето и техники  по време на раждането, позиции, както и практически съвети какво да си приготвиш.

България –не съществуват такива курсове, освен може би някъде на частно.

Защо разказвам всичко това?  Определено не е, за да противопоставя двата подхода или да кажа на някого какво да прави. Свободата на избор е най-прекрасната човешка привилегия. И с двата метода децата ми растат и са здрави. Причината е, че искам да покажа колко важно е влиянието на средата за една майка. Ако на една жена от първия миг и се повтаря, че трябва да е готова, в случай че и спре млякото и че има вероятност да няма такова,  то тя ще го вярва. Никога няма да се уморя да повтарям, че само 3 % от човешката популация имат такъв мутирал ген и нямат мляко, всички останали (aко бебетата и майките са здрави) са спрели да имат обичайно поради намесване на дохранване или някоя грешна схема.

Ако отвсякъде още от дете виждаш шишета, дори куклите бебета са в комплект с шише, то подсъзнателно ти вече си формиран, че нямам как да минеш без тях. За разлика от шишетата кърмачките са скрити, тях не ги виждаме. Също така винаги се намира по някой да те пита “Ама ти още ли имаш мляко?”. Едва ли не, как е възможно?!? Подкрепата от околните е от изключително значение, а в България те никак не дават възможност на кърмачките без нерви да хранят децата си. Още си спомням как първия път кърмих до 10-тия месец, но накрая вече бях напълно сигурна, че нямам мляко. Всички около мен отдавна даваха изкуствено, дохранваха и кой ли не ме питаше, дали не са ми меки гърдите и какво ли не... Впрочем не е задължително гърдите да са твърди, когато имаш кърма. Такива са само първите месеци.

За разлика от нашата държава, в другите се опитват да превъзпитат хората и отново да им внушат вярата, че е възможно едно дете да мине тотално без дохранване и изкуствено мляко. Затова и втория път се чувствах много по-спокойна и не се притеснявах, че нямам, или че няма да имам мляко в някакъв момент. Това за едно успешно кърмене е изключително важно.  

Децата ви, стига да  ги дарявате с много любов , ще порастнат щастливи,който и от двата подхода да ви e застигнал. Все пак нека се опитаме да се вслушваме малко повече в собствените си инстинкти и малко по-малко в общественото мнение. Защото, въпреки че всячески се твърди в България, че никой не е срещу кърменето, всъщност успеваемостта е много по-ниска от редица европейски държави, които дори нямат колкото нашето майчинство.