Много глупави хора са това българите! Не им е достатъчно да забогатеят, трябва и всички да разберат. Изкарат някой лев и веднага си купуват скъпа кола, построяват си огромна къща… Що, бе?! Що не си ядете и пиете парите тихо, има време и да се покажете! И в секса сме такива. Пет пари не струва чукането без хваленето. И във властта също.

Кметът на родния Пазарджик си направил една малка селска къщичка в с. Паталеница. Обаче от Битивито отишли и я снимали с дрон. И хич не била малка. Няколко декара имот, къща над 400 кв., друга къща за гости, оранжерия, басейн, джакузи, фитнес, BBQ, малка рекичка дори си прекарал… Експерт по имотите оцени обекта на 1.5 млн. лв. Кметът вика, че е пресилено. В Пазарджик цените били по-ниски. Обаче признава, че само оградата му излязла 86 хил. лв. Кметът получава 2000 лв. заплата. За да събере от нея 1.5 млн. са му нужни 750 месеца. Жена му има участие в четири фирми (бизнесът ѝ, естествено, потръгнал след неговото възшествие), но и тя е декларирала едва 683 хил. лв. от 2008 г. досега. А не се е чуло да събират жълъди в близката гора с цел прехрана… Та имотът остава малко необоснован от приходна гледна точка. И прокуратурата проявява обезпокоително внимание. Още повече, че се разбра, че шефката на кабинета на господин кмета Татяна Стоянова е застреляна защото прибрала тлъст рушвет за сделка с имот в центъра на града, но рушветодателят не спечелил сделката, а тя (те?!) не върнали парите.

„Факт е и аз не се крия, че имам имот и селска къща в Паталеница и аз не се крия. На мое име. Нали, защото сега като стане зелено, като ти се покажат розите, това-онова, да седнеш вънка, уникално. Разбираш ли ме?”

Ние, понеже живеехме близо до затвора в Пазарджик, та отговорно твърдим, че и там има градинка с рози, много рози…

Наистина, странен народ сме. „Българите не правят връзка между собственото си бъдеще и това на държавата”, пише „Сега”, позовавайки се на резултатите от прясно хвърляне на боб на „Екзакта”. Данните показват, че българите  много-много не свързват собственото си благополучие с това на държавата. Песимистите за бъдещето на страната били 50% срещу 37% оптимисти. Но по отношение на личните перспективи нещата се променят. 41% са песимисти за бъдещето си, а оптимистите са 44%.

Много отдавна сме казал, че българинът, за разлика от Лудвиг XIV, както го нарича Веждичката, не мисли, че той е държавата, точно обратното: „Държавата – това не съм аз”… И мрази държавата и я краде при всеки удобен случай. И долния българин, и горния. Всеки според възможностите си.

И това не се дължи само на робството, а и на последвалите го български управления. „Дай на българина власт и той почва да се държи като във вражеска държава.”

За Вежди повече няма да говоря. Ако и той спре да говори, ще си направи неоценима услуга. Ама няма да може. Но ще изясня един въпрос, който не ми даваше мира няколко дена. Когато обясняваше как Оланд го похвалил и как изложбата нямало да мине толкова добре, ако не било това правителство, Борисов каза:  „Това са политически решения и то на социалистическо правителство, на форлайтера на социалистите в Европа…” За втори път употребява тая сложна дума, която нито англоезичните ми познати, нито немскоезичните успяха да разгадаят. Каза я за Меркел преди време. И двата пъти на заседание на МС и от всичките му умни министри един се не намери да попита кво е това.  Загубих си половин ден да питам тоя и оня, но открих, че става дума за vorlaufer (предтеча, предварителен спускач при ските, също при автомобилните ралита). Произнася се: форлойфер, а не форлайтер. Както съм казвал, с новите думи трябва да се внимава много. И със старите, де… Не подигравам незнанието, а самочувствието и самомнението. Кажи си водач, лидер, що си кълчиш езика с мъчни думи, дето не ги разбираш.

Но стига за тия работи. Да ви кажа нещо лично и различно. Реших да си сменя религията. Да, ще ставам беконист. В Лас Вегас се учредила Църквата на бекона. „Беконът е нашият бог. Защото беконът е истински.“ Вече се били записали  над 4000 членове. Лесно ще приема новата вяра. Хич не е нужно новият бог да ме агитира да нямам друг бог, освен него. Аз и така нямам. От дете се кръстя в бекона – осолен, пушен, пържен, на скара, с паста, с яйца, с кромид… В какъвто и вид да ми се яви, вярвам в него. Може би само богът на вратната пържола може да ме вкара в изкушение и да ме отклони от правата беконска вяра. Но те са сродни богове, не вярвам да се ревнуват.