Жанета Матанова, журналист на свободна практика, по образование филолог и специалист по ранна детска педагогика и психология (0 месеца до 3 години). Владее английски, немски, испански и полски език; майка на 2 деца. Родена и израснала в град Хасково, в момента живее в Испания

Започвам темата за кърменето с леко притеснение. Причините са няколко. Първо, защото осъзнавам важността на всичко, което смятам да кажа и второ, защото разбрах, че в нашето общество темата е конфликтна.

Честно да си призная нямах никаква представа, че има два лагера по въпроса. Още 2006 участвах в разни кампании за поощряване на кърменето (тогава се роди голямата ми дъщеря), но по-скоро съм го възприемала като акт, в който се дава повече информация, не съм и предполагала, че има противници на кърменето. Дори изричайки го, продължава да ми звучи малко странно, предвид напълно биологичната му функция. Така или иначе наскоро покрай драмата с кърмачката в мола (вече направо ми звучи леко смешно) открих тази специфика на българското общество. Не можах да бъда пряк свидетел, но четох с интерес коментари по форуми и профили. Истината е, че това, което ме изуми  най-вече, беше голямата конфликтност на въпроса. Все жени, ожесточено се караха, пишеха дълги коментари, нападаха се и всичко това наподобяваше някакъв отчаян вопъл за внимание и от двете страни - кърмещи и некърмещи.

Нямам намерение да заставам на нито една от страните. Всеки сам избира как да храни детето си. Да, избира, защото става дума за избор, не за невъзможност. Това ще уточня впоследствие. Тези редове нямат за цел да убеждават някого да кърми, само да помогнат на тези, които искат да го направят. Другите са в пълното си право да дават изкуствено мляко.

Тъй като не можех да си обясня на какво може да се дължи подобна поляризация по темата, реших да се поразровя и да потърся информация в миналото. Всеки би предположил, че преди появата на кондензираното мляко всички са кърмели. Представете си моята изненада като установих, че дори в най-дълбока древност е имало два лагера. Обикновените хора, по-необразованите са кърмели, и то без дори да се замислят каква схема точно спазват. За сметка на това около 1583г в Италия започват да излизат първите наръчници за майката. Меркуриалис пише да се дава каша в 3-тия месец.

Света Богородица Млекопитателница

Oще 19 в. има данни, че продължителното кърмене се смята за вредно. 

През 1842 медицинско списание коментира кърменето на дете до 3 години като “чудовищна практика“. В друг тип литература може да се открият фрагменти, в които се описва коластрата като вредна, дори омагьосваща.

Графиня Елизабет Клингън 1660 пише, че кърменето „разваляло фигурата, пречело на развлеченията“.

И още много различни мнения, докато да стигнем до 1792г, когато Смит издава сборник с прословутата схема на 3-4 часа. Да, преставете си от кога е тази теория! До много скоро много педиатри все още я препоръчваха. Вследствие на нея миналия век, в който можещите да четат са доста повече от времето на Смит, замалко кърменето да изчезне напълно. Огромна част не успяваха да кърмят повече от 3 месеца.

Какъв е изводът?

На изток, въпреки религиозните си вярвания, пак кърмят и то без свян

Родителите генерално погледнато се справят добре, стига да не четат книги. Това в рамките на шегата, но истината е, че никоя майка не трябва да се чувства виновна, ако не е успяла да кърми детето си. Много пъти причината не е само в нея (тук не говоря за случаите, когато избираме целенасочено изкуственото хранене), а в грешните съвети, които получава. Давам примери: майки казващи на дъщерите си, лекари на пациентките си, приятелки на други приятелки, съседки - ”ние в нашия род нямаме кърма“; „ти и предния път нямаше“, „гърдите ти са меки, сигурно са празни“, „защо му даваш през цялото време, стомахчето му трябва да почива“; “кърмиш го вечер??? Вечер само вода и да спи“, „суче през цялото време, значи е гладно“, „мрънка на гърдата, значи е празна“ и т.н... В нашето общество всички знаят по-добре от самите родители как трябва те да  гледат собствените си деца и най-важното - много, много по-добре от самите бебета кога са гладни и колко точно трябва да ядат. Сега си представете някой вас да ви храни под час и то всички еднакво и по грамове, защото толкова трябва да изядете на 35 г или на 40 ...

Сериозно ще се заема да изкоментирам всички тези странни митове.

Например: изключително разпространеното вярване, че количеството мляко, което има една жена е точно и в някакъв момент свършва или пък че има жени, които нямат мляко. Такъв мутирал ген има само 3% от човешката популация. Доста повече се провалят в кърменето, нали? Не е ли също интересно съвпадение, че често в Европа и Северна Америка нямаме мляко, а в Африка и Азия, Латинска  Америка всички имат... Истината е, че става дума за грешни навици и схеми на кърмене и оттам - провал. В следващата статия подробно ще разгледаме всички останали митове и как е възможно да променим статистиките и все повече жени да успяват да кърмят по-дълго децата си.

Жанета Матанова