На 12 април в 21: 22 ч. , 26-годишната Нина Стефанова от Костенец, публикува във фейсбук история, със заглавието „Великден, гостоприемството на едно българско семейство и едно болтче“ . Главните герои от разказа на магистърката по финансов мениджмънт са семейство Петкови от с. Бяла река. Нина споделя, че е много благодарна на фамилията за проявеното гостоприемство и се надява повече хора да разберат за него. Ето и историята :
„Великден е. Пътуваме с баба, мама и татко с колата от Димитровград към Костенец. Колата изведнъж започва да "придърпва", докато по време на движение скоростният лост отказва да превключи, и колата спира напълно. Баща ми, след като установи, че повредата е в болтчето на скоростния лост, което е изпаднало, категорично заяви, че трябва да го намерим, защото иначе колата няма да тръгне. Ранен следобед е, слънцето пече, по пътя профучават тирове и автомобили, а аз, баба, мама и татко се взираме в банкета край пътя, търсейки малко черно болтче. След около час се отказваме от тази невъзможна мисия и тръгвам с баща ми до близкото село Бяла река, община Първомай, област Пловдивско, да намерим струг (най-масовата обработваща машина в машиностроенето за производството на ротационни детайли. Бел.ред.), на който той може да си изработи ново болтче.
Почукахме на вратата на една от къщите в селото, баща ми обясни какво търси, и късмет - оказа се, че в селото имало струг. Две от момичета излязоха, за да го заведат до дома на стругаря, а мен ме поканиха вътре в къщата, където семейството се беше събрало около масата. Разбирам, че стопанката на къщата е леля Валя, която има три дъщери, запознавам се с вуйчото и със сина му, с "кандидат зетя" на голямата дъщеря, поднасят ми една препълнена чиния с месо, ориз и кисело зеле, обясняват ми, че "тук всичко е домашно и купешко няма", зорко ме следят дали си вземам, като всяка моя хапка в началото произвежда "а така, яж, яж, няма да се срамуваш", и всички ми подават това или онова от масата, да не би да ми е далече. Питам как е приготвено това вкусно нещо, обясняват ми, че е печено в пещ, запечатано, без въздух, над дванадесет часа, завеждат ме и да видя самата пещ. След известно време се връща баща ми, с прясноизработено ново болтче, с изненада ме открива седнала на масата, настоявайки да си тръгваме. Любезните ми домакини категорично отказват, заявявайки, че няма да ме пуснат, да доведе майка ми и баба ми, да ги нагостят, "все пак на път са тръгнали хората, може да са гладни...". В крайна сметка всички се оказваме на тяхната трапеза, с препълнени чинии.
Много съм благодарна на цялото семейство за безкористното и чистосърдечно желание да помогнат на непознат. За топлото посрещане на непознати в дома им, за това, че ни нагостиха и напоиха. Благодаря на Господ за късмета, че попаднахме на тази хубава къща, в това българско семейство, в село Бяла река, община Първомай, област Пловдивско, с помощта на които се прибрахме вкъщи. За българското гостоприемство само съм чела в книгите, щастлива съм, че днес го срещнах на живо.
Великден е. Христос Воскресе. Нека бъдем християни на дело.“
19-годишната Гергана Петкова е една от трите дъщери в семейството. Пред Parvomai.net тя сподели, че до сега не им се е случвало да помогнат на някого по този начин и то точно на Великден, но никога не отказват помощ. Според нея това е нещо нормално и всеки би го направил.
Ина Къндева
