Макар и съвсем малки все още, декоративни японски вишни омайват хасковлии от няколко дни на Ямача. Красивите дръвчета, един от символите на Страната на изгряващото слънце, бяха донесени в Хасково през октомври миналата година от японския посланик Такаши Коидзуми. Инициативата е на японското дружество за отглеждане на сакури „Икуокай" по повод 55-годишния юбилей от възстановяването на японско-българските дипломатически отношения. 75-те фиданки допълниха едно от най-атрактивните забележителности на града - монумента "Св. Богородица".
Цъфтящите декоративни вишни са характерни за много държави в Източна Азия, включително Корея и Китай. Цветът на вишневото дърво е известно като сакура. В Япония има изключително голямо разнообразие от цъфтящи вишни – над 100 сорта, а като цяло те са близо 400 вида.
А в началото на пролетта в Страната на изгряващото слънце японците спират забързаното си ежедневие, за да се насладят на красивото зрелище – цъфтенето на сакура. В зависимост от района и климата, те цъфтят от края на март докъм 10-15 май.
Това събитие дотолкова е навлязло в традициите им, че се ознаменува като празник, известен под името „Ханами“. Думата означава буквално „любуване на цветовете“, защото на японски „хана“ е „цвете“, а „ми“ е „гледам“. Според историците традицията Ханами, която на практика се изразява в съзерцаване и любуване на разцъфналите вишни, се е зародила в императорския двор в Киото в периода 794-1185 г. по време на династия Танг. Преди да започнат да изразяват благоговеенето си пред вишневия цвят, японците се радвали повече на разцъфтелите сливи, които наричат „уме“. Спрели да ги почита обаче, тъй като те били пренесени от Китай и по време на династия Танг преценили, че е по-правилно да се любуват на вишната, а това било включено и в официалните празници и традиции на страната.
Интересен факт е, че и до днес по времето на празника Ханами по кафенета и магазините в Япония се появяват специфични продукти и напитки с вишнев цвят - “сакура тя“, чай от листенца на нацъфтели вишни, „сакура мочи“ пък са сладкиши от лепкав ориз със сладък пълнеж от пюре от червен боб, увити в подсолени вишневи листа.
Японците вярват, че преходността на вишневия цвят, който трае само няколко дни, е като метафора на живота - красотата и младостта са кратки, всичко е преходно, непостоянно, бързотечно и ефимерно.
М. Манолова
