98 детектора за отчитане на количеството радон в жилищата ни ще бъдат поставени в Хасковска област по проект на Министерството на здравеопазването и Националния център по радиобиология и радиационна защита.
Поставянето на първите филтри ще стане още от следващата седмица, уточни координаторът на проекта в региона д-р Димитър Тонев. Първият етап на проучването за концентрацията на радон в жилищните сгради ще е половин година.
Детекторите ще бъдат поставени на приземните етажи за по-голяма ефективност на измерването. Те трябва да се на височина около 2 м. и на разстояние от прозорците. Освен това не трябва да се пипат през 6-те месеца на действие, обясни д-р Тонев. След това филтрите ще бъдат изпратени за анализ в Националния център по радиобиология и радиационна защита. С получените данни ще бъдат изготвени законодателни препоръки за намаляване концентрацията на радон, както и на стандарти при проектиране и строеж на нови жилища и за отстраняване на проблеми в стари жилищни сгради.
Според статистиката заболяванията от рак са 25 % при пушачите, при пасивните пушачи са 16 % от случаите. Естественият радиоактивен газ, от който са заплашени най-вече живеещите на първите етажи, се смята за втората основна причина за рак на белия дроб. Делът на заболелите, свързан с облъчване, е от 3 до 14% в зависимост от концентрацията. Факторите, влияещи върху риска за РБД, са възраст, продължителност на облъчването, тютюнопушенето, други канцерогени.
Радонът е естествен радиоактивен газ, който се образува непрекъснато при радиоактивното разпадане на радий-222 в почвата и скалите. Може да се разпространява в почвата на големи разстояния, както и да достига до повърхностните земни слоеве и въздуха. Обикновено налягането на въздуха вътре в нашето жилище е по-ниско, отколкото това в почвата около основите на блока. Заради тази разлика жилището „издърпва" радона през цепнатините на основата и другите пролуки в дома и той прониква в стаите. Естественият радиоактивен газ е невидим, без мирис и вкус и може да се измери само със специална апаратура.
Вторият етап от програмата също ще е шестмесечен. Неговата цел е изследването да придобие представителност.
Според българското законодателство препоръчителните нива на концентрация в жилищни и обществени сгради са до 600 бекерела за кубичен метър за стари сгради и до 200 бекерела за кубичен метър за нови.
Намаляването на концентрацията на радон в сградата е проблем, който може да бъде решен лесно, относително евтино и без специални изисквания. Той може да бъде изведен от зданието чрез радоно-непропусклив слой в основата на сградата, пасивна и активна вентилационна система. В жилищните блокове ефект от радона може да има най-много до втория етаж, смятат специалистите.
Източник на радон в помещението може да е и използването на природен газ за домакински цели. По-малка част от постъпването на радон в сградите се дължи на съдържанието на радий-226 в строителните материали. Най-широко разпространените сред тях са бетон и тухли.
През денонощието концентрацията на радона в помещенията се изменя непрекъснато. Минимумът е между 12 и 15 часа, максимумът - между 24 ч. и 5 ч. През зимата постъпването на радон е около 4 пъти по-интензивно, отколкото през лятото.
М. Манолова
