От х:

Днес в x:

Всеки четвърти лев в хазната е назаем

Всеки четвърти лев от брутния вътрешен продукт на България още не е произведен от икономиката ни, а е взет назаем. Това показват изчисления по данни на финансовото министерство за февруари.

Според тях делът на държавния ни дълг като част от БВП е 25,3%, което е точно толкова, колкото бе и през януари. За справка бюджетът ни финишира 2014 г. с общ размер на дълга от 27,1% от брутния продукт и със 17,9% от БВП за 2013 г. Официалната прогноза на финансовото министерство за 2015 г. предвижда ръст на държавния дълг до 29,7% от БВП Всеки лев, взет назаем от чуждите финансови пазари, пък носи около 2% доходност на притежателите на 10-годишните държавни ценни книжа, ако те са деноминирани в национална валута.

Ако дългът е бил емитиран навън, на международните финансови пазари, като еврооблигации, доходността е около 2%.

Финансовите експерти обясниха, че доходността на всяка емисия зависи от поне пет фактора:

Първо. От кредитния рейтинг на държавата - колкото по-висок е той, толкова по-евтин е и заемът за нея, т.е. доходността от книжата за притежателите им намалява. Основната причина за това е, че високият  ейтинг

свива размера на рисковата премия, която всеки купувач на такива книжа получава като част от доходността им.

Второ. От “дължината” на емисията. Колкото по-дълъг е падежът на една емисия, т.е. колкото по-отдалечена във времето е датата на погасяване на дълга, толкова по-висока е доходността.

Причината е, че за колкото по-дълго време са блокирани като заем парите на този, който ги е отпуснал, толкова повече расте вероятността от възникване на неочаквани рискове, както и вероятността от пропуснати печалби, които биха донесли по-висока доходност.

Например при последната емисия ДЦК, които бяха разделени в три пакета еврооблигации - със 7-годишен, 12-годишен и 20-годишен падеж, средната доходност на всеки от тях бе различна.

По 7-годишните ценни книжа е най-ниска - около 1,95%, тази на 12-годишните е близо 2,25%, а тази на 20-годишните най-висока- 2,6%.

Трето. От прогнозата за развитие на съответната икономика.

Освен рейтинговите агенции, прогнози за развитие на икономиките правят всички големи банки, пенсионни фондове, застрахователни компаниии, инвестиционни посредници и други, които са основните купувачи на българския дълг.

По-благоприятни прогнози означават, че тези книжа, приобити при дадени условия на т.нар. първичен пазар, биха могли да донесат допълнителни печалби от търговията им на вторичните пазари, т.е. от препродажбата им.

Четвърто. От активното управление на дълга

Това бе един от аргументите на финансовото министерство да сключи тригодишен договор за дилърство с четири банки. Така България заявява своята готовност да присъства на международните пазари, вкл. и с нови, атрактивни като доходност емисии, както и да преотвори някои от старите, което означава да предоговори доходността, падежа и всички останали условия по тях.

Пето. От размера на търсенето. Ако във финансовите системи на ЕС има много свободен финансов ресурс, както е в момента, тогава търсенето на подходящи дългови книжа, в които той да бъде инвестиран, расте, а доходността съответно пада.

Аналогично е влиянието на търсенето и при вътрешните аукциони. Най-пресен е примерът с два вътрешни аукциона за ДЦК, които бяха проведени в рамките на близо месец. При наддаването на 18 февруари търсенето бе само за 77 млн. лв. спрямо търсене за 126 млн. лв. на 23 януари 2013 година.

Разликата в търсенето определи и рязък скок в доходността - от 1,66 на 1,99%

Шесто. От вида на финансовия инструмент. България постепенно се е освободила от определени финансови инструменти, които заради рисковия си характер изискваха допълнителни обезпечения, т.е. блокиране на определен финансов ресурс като допълнителна гаранция, че дългът ще бъде погасен.

От такива евробонове, популярни като “дискове”, България се освободи за деноминираните в долари през 2003 г., като тяхната замяна с нови еврооблигации вкара в бюджета около 350 млн. лв. освободени гаранции.

Определянето на реалната доходност на една емисия е трудно и в голяма степен условно. Например през февруари 2012 г. България емитира шестмесечни ДЦК от 800 млн. лв. при годишна доходност от 1%. Книжа с такъв матуритет липсват на последния аукцион отпреди месец. Коректно сравнение може да бъде направено с последния проведен аукцион за продажба на шестмесечни съкровищни бонове, който се проведе през 2011 г. и при който бе регистрирана средна годишна доходност от 1,38%.

Какви са данните за задлъжнялостта ни към февруари 2015 г.? В абсолютно изражение общите задължения на държавата възлизат на малко над 10,652 млрд. евро, или 20, 84 млрд. лв. Това означава увеличение с 23,9 млн. евро главно заради емитирането на съкровищни облигации на вътрешния пазар.

Според регистъра на финансовото министерство вътрешните задължения са 4307,7 млн. евро, а външните - 6344,5 млн. евро. Вече близо 9 г. валутната структура на държавния дълг не се променя значително.

Най-много е в евро 75,7%, в левове е 23,1%, в долари - 0,5%, и в други валути - 0,8%.

Тази структура се задържа, защото падежът на дългови книжа в долари изтича най-рано. Справката на финансите за дълговите плащания показва, че от общо погасени 13,5 млн. лв. дълг 87,7% са в долари, следвани от тези в лева - 10,7%, и в евро - 1,6%.

Отделно от т.нар. чист дълг, всяка държава, в т.ч. и България, издава държавни гаранции. Това означава, че ако институцията, която го е поела, не може да го погаси на падеж, ще бъде активирана държавната гаранция и парите ще бъдат извадени от хазната.

Според данните на финансовото министерство държавно гарантираният дълг през февруари достига 342,5 млн. евро, от които 23,7 млн. са вътрешните държавни гаранции, а съотношението държавно гарантиран дълг/БВП е 0,8%.

Източник: http://www.24chasa.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини