Мистериозният ни древен роднина Малка Стъпка, е бродил по света по същото време, по което и известната Люси. Това кара учените да заключат, че предците на съвременния човек в Африка са се отличавали с голямо разнообразие.
Учените са открили доказателства, че мистериозният праотец е бил погребан преди 3,7 милиона години - по-скоро отколкото се предполагаше досега. Новооткритата информация може да хвърли повече светлина върху това от кои региони и от кои видове произлиза съвременния човек.
Сред най-ранните познати роднини на хората е ходещият изправен Australopithecus afarensis, вид, към който е принадлежала известната Люси на 3,2 милиона години. Австралопитеците са водещи кандидати за преки предци на хората. Живели са преди между 2,9 до 4,1 милиона години.
Докато Австралопитеците са обитавали Източна Африка, друг техен представител наречен Малка Стъпка, заради отличителната природа на костите си е живял в Южна Африка. Открит преди 20 години от палеонтолога Роналд Кларк от Университета на Уитуотърсранд в Южна Африка, Малка стъпка очевидно е пропаднал в малка шахта в пещерите Стрекфонтейн. Открит е почти целия скелет, който може да разкрие ключови тайни за човешката еволюция.
В научните среди все още се водят спорове какъв вид Австралопитек е бил Малка Стъпка. Според някои учени той е принадлежа към вида Australopithecus africanus, който се отличавал с по-заоблен череп, по-голям мозък и по-малки зъби в сравнение с Люси и останалите представители на Australopithecus afarensis. Според Кларк той принадлежи към друг вид австралопитеци известен като Australopithecus prometheus, който е имал по-дълго и по-плоско лице и по-големи кътни зъби в сравнение с Australopithecus africanus.
Според специалиста по геохронология от Университета в Уест Лафает, Индиана - Даръл Грейнджър, засега е невъзможно Малка Стъпка да бъде причислен със сигурност към един от видовете прадеди, защото все още се водят спорове за възрастта му.
Грейндъж и колегите му са открили доказателства, че Малка Стъпка е живял по същото време, по което и Люси. Но дори и тази информация не дава точен отговор на въпроса за видовата му принадлежност.
"Най-важният извод от определянето на възрастта на Малка Стъпка е, че сега знаем, че австралопитеците в Южна Африка са били на ранен етап от еволюционното си развитие", казва Грейнджър. "Това подсказва еволюционна връзка между Южна Африка и Източна Африка преди появяването на Малка Стъпка и достатъчно време за видовете австралопитеци да развият различни черти."
"Това предполага, че не всички други австралопитеци, а по-късно и хора, са произлезли от Australopithecus afarensis", казва Кларк. Според него е възможно много видове австралопитеци да са се развили на по-голяма площ в Африка.
Първоначално учените са определили възрастта на Малка Стъпка на 4 милиона години, което би го причислило към едни от на-старите австралопитеци.
По-късно обаче при анализ на минералите открити около Малка Стъпка се оказало, че образуванията в пещерата са на 2,2 милиона години.
Най-новото изследване обаче твърди, че възрастта на минералите не определя тази на Малка Стъпка, защото те не са били част от слоя скала, в който е намерен скелетът. Възможно е да са се образували в по-ново време. При новите анализи Грейнджър и колегите му са определили възрастта на фосила, като са измерили нивата на алуминиевите и берилиеви изотопи в кварца в същия слой, в който е бил открит и скелета.
Изследователите също са открили, че най-ранните каменни сечива в същата пещера са на 2,2 милиона години. Възрастта е близка до тази на другите сечива открити в Източна и Южна Африка. Това според тях доказва връзката между южноафриканските и източноафрикански хоминиди, която се е случила скоро след появата на каменните сечива.
