Димитър Бахчеванов сред руините в двора си в Ивайлоград

Спомняте ли си показната акция на данъчните през 2010 година, когато с хеликоптер бяха заснети стотици луксозни имоти, някои от които дори не фигурират в картите? Тогава властта издуваше мускули пред камерите, а едри и дребни чиновници се кълняха, че идва Видовден за самозабравилите се новобогаташи и сега ще си платят за двадесетгодишните своеволия.

Беше началото на първия мандат на ГЕРБ. Народът зяпаше по телевизора обширните богаташки имения и цъкаше с език. Дойде време за справедливост.

Пет години по-късно, време за равносметка.

За Хасковска област знаково се оказа така нареченото митничарско село Ставри Димитрово, на брега на язовир Ивайловград. Там бяха съборени 140 незаконни постройки. В интерес на истината, повечето бяха твърде далеч от представата за луксозен милионерски имот. Когато в медиите започнаха да се появяват кадрите с багерите, захапали къщите край язовира, народът отново зацъка с език. Грехота е да се събаря нещо изградено. Не е ли по-добре да ги конфискуват и да ги дадат на социални домове, на училища за летни лагери, за почивка. Късно. Багерите свършиха своето, а сега, след пет години, митничарското село се е превърнало в грозна гледка – камари от стърчащи железа и бетонни късове, отломки от стени и покриви, изпочупена покъщнина. Впрочем, картината напълно съответства на вида на многото запустели села в Ивайловградския край – рушащи се изоставени къщи, призрачно безвремие и болезнено усещане за самота и обреченост.

Богатите собственици на луксозните имоти край големите градове, разбира се, са разрешили проблемите си. С пари. В България законът е безсилен срещу парите.

Имението на богаташите Баневи край Спахиево например и досега не е съборено, макар да има влезли в сила заповеди на РДНСК от 2010 година. Според тях на разрушаване подлежат масивна ограда, тенис корт и двуетажна къща. Фамилията обаче има пари за армия адвокати, които се хващат за всяка запетая в документите. Миналата седмица например Хасковският административен съд обяви за нищожна заповедта за събаряне на оградата на имението, защото междувременно законът е бил променен и строежите от пета и шеста категория попадат под юрисдикцията на кметовете.

Не така стои въпросът със сиромасите.

Миналата седмица багерите на строителния контрол събориха покрива над главата на петчленното хасковско семейство на Фейме Феим Айвалък в квартала Гара Движение. Хорицата имали 50-годишна къща, която започнала да поддава заради свлачище, затова я съборили и на нейно място издигнали нова. Не сметнали за нужно обаче да извадят строителни книжа, защото смятали, че не строят нова сграда, а възстановяват старата. По сигнал на съседка обявяват строежа за незаконен и го събарят. Пет души остават без покрив. Самата акция бе повече от драматична. Отчаяните сиромаси изпаднаха в шок, а полицаите от неудобство се чудеха къде да гледат.

При акцията на ДНСК в митничарското село остана несъборен един параклис. Самите работници отказали да го разрушат, заради страх от Божие наказание. И параклисът си стои.

Какво лицемерно тълкуване на Божията воля. Защо някой смята, че е светотатство да се събори параклис, а мисли, че Бог би погледнал с добро око на оставянето на сиромашко семейство под открито небе? Христос е казал: „Където са двама в мое Име, там съм и аз”. И това „там” не е задължително храм.

Пак през миналата седмица. Ивайловград. Поредна акция на Строителния контрол. Събарят пристройка към къщата на Димитър и Таня Бахчеванови. Този път акцията е съпроводена с бурна разправия, стигнала до арестуването на съпруга. Допреди няколко месеца самият той е полицай в харманлийското районно управление. Сега вижда нещата от другата страна и е потресен от поведението на бившите си колеги.

Историята на ивайловградската фамилия е заплетена, каквито са повечето семейни войни. Пристройката към къщата е използвана за склад, а над нея има баня с тоалетна. Направена е през 1984 година. Тогава дворът на семейството е включвал и съседния парцел, по-късно отреден за сестрата на Димитър. Отношенията между брат и сестра се обтягат и след сигнал до ДНСК инспектори проверяват законността на пристройката. Оказва се без документи. Понеже не е опасна и е изградена по правилата, от РДНСК искат служебно от общината така наречения акт за търпимост. Това се отнася за постройки, които нямат сторителни документи, строени са преди 1989 година, но по тогава действащите правила. От общината отказват да издадат такова удостоверение, защото след отделянето на имотите на брата и сестрата се оказва, че пристройката опира в телената ограда на съседния парцел. А съседите - родата, отказват да дадат съгласие за това.

Така нещастната пристройка от двайсетина квадрата се оказва незаконна, опасна за националната сигурност и следва да бъде разрушена. За акцията пристигат неколцина роми, въоръжени с чукове. Блъскат, удрят и превръщат дворчето в купища железа и отломки от бетон.

Така върховенството на закона е доказано, националната сигурност опазена, а едно семейство е унизено като най-големия престъпник в едно малко градче, където събитието ще се коментира дълго време.

Унизената фамилия се вторачва в съдебните решения, в спазването на процедурата и други подробности. Административният съд в Хасково е оставил без разглеждане жалбата им, защото е подадена след изтичането на 7-дневния срок. Семейството е получило писмото от ДНСК на 19 февруари, а жалбата от Димитър Бахчеванов е пусната в пощата в Ивайловград на 6 март. Фамилията твърди, че преди това, на 25 февруари, в срок, бащата на Димитър – Георги, е пуснал жалба срещу заповедта на Строителния контрол. В хасковската дирекция обаче завели двете жалби под един номер и представили в съда пощенския плик от второто писмо, с клеймо от 6 март. Сега семейството смята да продължава съдебните битки, като обжалва, включително отказа на общината в Ивайловград да издаде удостоверение за търпимост на пристройката.

Тя обаче вече е съборена.

Така идеята на властта от 2010 година да удари новобогаташите и тяхното презрение към закона и правилата, се изроди в разправа с обикновените хорица, а законът просто отвори кутията на Пандора за семейни, съседски и всякакви свади. Защото ако се приложи буквално Закона за устройство на територията, поне половината от Кенана например трябва да се превърне в руини. А на мястото на кв. Република би се освободил терен за цяло игрище за голф.

Богаташите просто посегнаха към портфейлите си. Ако се разходите из Хасково, можете да видите постройки в паркове и градинки, дори в дворове на детски градини и училища. Законни, разбира се. В повечето ромски гета пък, където рядко има законна постройка, държавните багери почти не влизат. С много редки излючения. Как да посегнеш на ръцете, която ти отварят вратата към властта?

И понеже най-големите нарушители се оказват недосегаеми за закона, законът насочи мощта си срещу обикновените, в повечето случаи беззащитни хора.

Според справката в сайта на ДНСК за хасковска област има почти 400 влезли в сила заповеди за събаряне. Част от тях се отнасят за митничарското село. Повечето от останалите са за гаражи, огради, вили, пристройки, има дори за остъклена тераса, за тоалетни в двора. Сред разрушените е и екранът на лятното кино в Кенана. Има, разбира се, и жилищни сгради.

От 2005 до 2010 година заповедите за събаряне на ДНСК са трийсетина. В следващите 5 години набъбват до 400.

По ирония на съдбата точно срещу къщата на семейство Бахчеванови в Ивайловград има руина, бивша мелница, която буквално се разпада. Гледка, обичайна за много от пустеещите села в Ивайловградско. Изоставена България се руши, а законът помага това да става по-бързо.

Допреди няколко години в Карлово имаше един самобитен образ – Боро Мъжът, вече не е между живите. Той бе простоват човек, но лафовете му и днес се повтарят в града като анекдоти. Както казваше дядо ми – на двама учени трябва да има един прост, да им дава акъл. В началото на 90-те, когато България се тресеше от политическите битки между СДС и БСП, Боро Мъжът даде кратко, но блестящо предсказание за очакващите ни десетилетия. Ние, млади, току що завършили университета, обсебени от идеите за свобода и демокрация, ожесточено коментирахме, но бат Боро охлаждаше страстите: „Оставете ги, момчета, те искат едно и също“.

„Как едно и също, бе бат Боро, едните са десни, другите леви!“

Боро Мъжът заекваше отчетливо. „Слушай кккакво ти казвам. Една цел имат и едните, и другите“.

„И каква е тя?“

„Ддда ттттаковат ммммамата на Боро Мъжът“.

(Между нас казано, Боро Мъжът използва друг глагол).

През последните две и половина десетилетия минахме през леви и десни управления, през цар, през генерал, през командир, а нещата сякаш се влошават все повече. Не помогна нито Европейският съюз, нито международното положение. Сякаш сме някаква омагьосана държава – и най-добрите решения, целящи на пръв поглед равенство и справедливост, се изопачават, побългаряват и в крайна сметка стигат до „бой по обикновения човек“.

Таковаха ни мамата, наистина. И продължават.

Тодор Кръшков

Семейството гледа унило съборената пристройка към къщата си

26 март, Хасково. Петчленно семейство остава на улицата след акцията на Строителния контрол

Гледки от селата в Ивайловградско

Каква е целта на властта - да превърне цяла България в подобна гледка?