В лагера стават непрекъснати скандали, но бежанците си ги прикриват

Сирийски бежанци, основно кюрди, от сунитския клон на мюсюлманството, се организираха в наказателни бригади, за да потулят цялата истина за клането, което двама техни сънародници си спретнаха в петък следобед на плаца на бежанския лагер в Харманли. Близо 50-тина мъже с вид на небръснати бабаити, обикаляха по групи из целия лагер за да обясняват, че никой не трябва да говори за инцидента, който се размина на 2 милиметра от смъртоносна развръзка. Точно на толкова минало острието на Хогар Азис от сънната артерия на опонента му Ниджерван, с когото се били по повод обида на верска основа. За инцидента Haskovo.net ви уведоми вчера, а днес потърси истината от първоизточниците - участниците в мелето и техните свидетели. Пострадалият вече бе върнат в лагера след няколкодневно закърпване в болница и във видимо добра кондиция, на собствените си крака, дойде да се срещне с репортерите. В този момент група младежи, подкоросвани от назначения като преводач кюрд Мохамед, обявиха, че мъжът няма да говори и го вкараха почти насила обратно в странично помещение до входа, наричано кошарата. После, пак като овце, подбраха него и приятелите му към вътрешността на лагера. Кюрдът, който от няколко месеца работи като преводач, иззе правата на потърпевшия и заяви, че той не ще да говори, но не позволи на пострадалия сам да го каже. Понеже журналистите имаха официално разрешение от ДАБ да разследват инцидента и бяха допуснати до лагера, изживяващият се като тартор грубиян събра 50-тина души, които със заплашителни жестове и думи обясняваха нещо на всеки срещнат бежанец, независимо от неговата народност. Какво точно говорят стана ясно от младеж, поназнайващ малко английски, който, затулен с качулка и с гръб към обектива, заяви: “Знам какво стана, видях какво се случи. Но ако ви кажа, после ще ме.....“ и красноречиво замахна с крак. Някои явно наистина са били наритани, защото още при вида на камерата уплашено заявяваха „нищо не знам“ и бягаха като от войските на Башар Асад и Ислямска държава, взети заедно. Стигна се дотам, че самозабравилите се „гости“ на България забраниха ?! на журналистите да снимат, и то при условие, че самият шеф на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков бе дал разрешение. Групата дори налетя на бой, а най-жалкото е, че яките мъжаги не се притесниха и от стоящото срещу тях крехка репортерка, опитваща се кротко да ги убеди да разкажат пред микрофон историята си. Охраната успя да направи буферна зона, но и през нея онези налитаха на бой. Очевидно се чувстват най-мъже, когато трябва да се бият с жени, и то в съотношение 50 срещу 1. По едно време безпомощната охрана ни попита дали да вика полиция, понеже били невъоръжени и нямали правомощия. Все пак хората направиха всичко по силите си да разпръснат тълпата. След което трагикомедията продължи. Ниджерван бе изкаран от лагера и изпратен някъде в града. Куриозното е, че това стана по неизвестен /включително за охраната/ маршрут, понеже групата репортери бе пред единствения официален изход - през КПП-то.

Служителите на лагера и охранителите повтаряха като рефрен, че има проблем, понеже Ниджерван и участниците в мелето не желаят да говорят и да се снимат. Признаха, че не са сигурни дали това е точно така - самите те не разбират арабски и знаят само това, което им кажат преводачите. Нямали представа дали е вярно. Признаха, че щели да останат в същото неведение, дори и онези да призовават към джихад. И понеже всички налични преводачи са араби, единият от Палестина другият от Сирия, няма никакво независимо потвърждение дали истинските думи на бежанците стигат до българските им домакини.

Факт, който признаха от ръководството на бежанския лагер е, че бежанците в лагера в Харманли са се разцепили на множество групи - мюсюлмани, сунити /което не било съвсем същото/, язиди, евити, и несирийци /иракчани, афганци и палестинци/. Именно заради масовите мелета с афганистанците последните бяха отстранени от лагера, но разцеплението продължава. Стълкновенията били ежедневие, 1-2 пъти са се вадили ножове, каза Стойчо Стоянов, началник отдел приемане и настаняване в Районния център в Харманли. Не знаел коя общност страда най-много, но няма и как да знае, ако от най-многобройната /сунитите/ не благоволят да си признаят. Именно между сунити и язиди възникнал петъчния инцидент. Група язиди правили мирно шествие в памет на избитите 33-ма сирийци при кървавия атентат в сирийския град ал Хасака. По-голяма група сунити заедно с пострадалия Ниджерван, почнала да им закача жените и да ги подиграва на вяра. Язидите са наследници на древното учение Зороастризъм с мюсюлмански елементи. Истинските мюсюлмани обаче ги считат за поклонници на дявола. Шествието на язидите било разтурено. Сунитите обаче не мирясали и отишли в стаята на един язид, който се одързостил да им направи забележка. Изкарали го навън да се разберат, но Хогар Азис се защитил с нож, предвид числеността на другите. И наръгал Ниджерван във врата.

След инцидента обаче сунитите решили да потулят случая, като дори накарали пострадалия да не подава жалба срещу нападателя си. Целта била да няма разследване, а инцидентът да се представи като безобидно спречкване. И да не се привлече вниманието на медиите.

Капсулирането на бежанската общност взима неконтролируеми размери през последната година, признаха служители на лагера, пожелали анонимност. Законът позволява дори на бежанци със статут да стоят до 6 месеца на безплатно ядене и спане в лагера. Тези хора се изживяват като тартори и започват да обработват пристигащите новобранци. На какво - никой не знае.

Г. Христов