Учените отново обориха Айнщайн чрез демонстрация на още едно "призрачно действие на разстояние"

Екип от Университетите в Грифит и Токио, демонстрира, че измерването на частици влияе на тяхната позиция.

В света на квантовата физика частиците могат да бъдат на коя да е или на много позиции едновременно, а вълновата функция просто създава вероятност те да се окажат на коя да е позиция по кое да е време.

Измерването предотвратява тези вероятности, а вълновата функция се разпада преди частиците да са заели определена позиция.

Но състоянието на частиците се променя, в сравнение с това преди измерването. При подобно явление две свързани частици, които след това са били разделени, запазват спомен за другата, като всяка промяна на едната се отразява незабавно и на другата.

Представена за първи път през 20-те и 30-те години на миналия век, идеята беше наречена от Айнщайн "призрачни действия на разстояние."

Изглежда, че тя е в конфликт с Теорията на относителността, според, която скоростта на светлината е абсолютния лимит, за предаване на информация.

Айнщайн твърди, че частицата не е в състояние на суперпозиция или на две места едновременно, а че има една реална позиция, която хората не успяват да видят.

Явлението беше демонстрирано в мисловен експеримент, при който лъч светлина се разделя на две, едната половина се изпраща към една лаборатория /Алис/, а другата към друга лаборатория /Боб/.

Алис след това отбелязва, дали е засякла фотон и в какво състояние е бил.

Измерванията на Алис опровергават суперпозицията. Това означава, че фотоните са на едно място или на друго, но не и на двете едновременно.

По-ранни експерименти демонстрираха оплитане между две частици и мигновен пренос на информация межу двете. В настоящото изследване фотон се оплита в себе си, за да демонстрира призрачно действие.

Лъч с фотони е бил разделен на две, така че едната половина от светлината е била пропускана, а другата се е отразявала.

Пропуснатата светлина се е насочвала към една лаборатория, а отразената към друга.

Светлината се е предавала под формата на единичен фотон, така че при експеримента фотонът да бъде разделен на две.

Едната лаборатория /Алис/ е използвала лазер за измерванията - ъгъл и наклон на вълната. Когато Алис е променяла ъгъла на лазера, са се получавали променливи показания от измерванията, а при някои от тях фотонът е липсвал.

Състоянието на фотона на Боб е зависело изцяло от измерванията на Алис, което демонстрира, че двете половини са тясно свързани във времето и пространството.

Хауърд Уайсман, директор на Центъра за квантова динамика към Университета в Грифит, който е ръководил експеримента казва: "Ако Алис види фотон, това означава, че състоянието на светлинната частица при Боб се разпада до така нареченото нулево ниво, тоза означава, че фотон липсва. Но ако при Алис няма фотон, такъв се появява при Боб."

Това означава, че изследванията на Алис, са определяли тези на Боб.

При оплитането, когато се измерва едната половина, другата приема точно обратното състояние, така че когато са заедно вероятността за кое да е от двете състояние е еднаква.

Наскоро учените демонстрираха също, че е възможно да се получи образ на обект чрез светлина, която никога не е попадала върху обекта, използвайки оплетени лъчи с фотони.

Изследователи от Института по нанонаука Кавли са успели да телепортират квантова информация от една част на диамант в друга, чрез така наречената квантова мрежа за незабавно предаване на информация.