Монументът на Богоридица в блясъка му

Монументът Света Богородица и прилежащата й камбанария, както и няколко обществени сгради угаснаха за час в поредното издание на Часът на Земята. Лансирано през 2007 година то настоява, че ако загасим осветлението си поне за час ще допринесем съществено за запазване на природните ресурси и ще осигурим по-устойчиво бъдеще. Както и ще спрем климатичните промени.

Това е логика на Средновековието, където е нямало ток и индустрия, а природата е била почти неопетнена от цивилизовани хора.

Мероприятието, както и цялата инициатива, е със символичен характер, както повечето акции на природозащитниците. Те се свеждат предимно до говорене по публични събития и разясняване защо са толкова важни. След като изяснят важността си започват да призозават да не се прави това или онова и особено неща свързани с технологическия и цивилизационен напредък.

Еколозите по-бързо от другите разбраха, че от унищожаването на природата наистина се вадят много пари, но от борбата за запазването й - също. В наши дни природозащитни организации акумулират огромни средства да „пазят” околната среда. За опазване и мониторинг на лешоядите например в България се отпускат милиони по национални и европейски програми, като направеното се свежда до строеж на нови гнезда и захранването на изчезващите птици. Все едно да ти пада къщата, а ти да и подменяш керемидите. Мониторинг пък означава просто наблюдение. Опаковано в термина обаче звучи внушително, достатъчно за някой друг проект за стотици хиляди за наблюдаването на 30-тина двойки царски орли например.

Кухотата на природозащитните инициативи е илюстрирано нагледно с така наречения Час на Земята. Спестяването на 1 час от битовите абонати няма да бъде забелязано от природата просто защото хаби нищожно малък ресурс. Големите потребители на ток/и ресурси/ промишлените предприятия не спират да работят. Няма и как. Ако хлебозавода спре тока за 1 час утре няма да имаме хляб и опазването на Земята ще ни се стори напълно имагинерно понятие. А призивът да не правим нещо или се откажем от нещо вече придобито, си е ретрограден по същество. С подобен призив едни други усетили мекото „зелени” от години правят спънки пред облагородяване на ски курортите, с абсурдната логика че 1 отсечено дърво е по-важно от работата на 10 души и комфорта на стотици. Напредъкът си върви и работата не е да се отказваме от него, а да го контролираме, при това по същество. На фона на непрекъснатата говорилня на разните зелени, в публичното пространство не се е чуло за нито едно дело заведено и спечелено от тях срещу крупен промишлен замърсител, държавата или инвеститор нарушаващ екологичните норми. Вместо да правят живи вериги и съдят онези които строят ветрогенератори, доказано унищожаващи най-много прелетни птици, птицелюбителите използват ситуацията да печелят проекти, с които уж тушират неблагоприятните въздействия от тези бизнеси. На родните зелени липсва дори екстремизмът на Грийнпийс и останалите им чуждестранни колеги, които нахлуват в атомни централи или лягат пред машините на дървосекачите в горите по Амазонка. Това обаче е рисквано и не носи пари по проекти.

Може би заради целия фалш на нищо неправенето и лишената от съдържание показност нито един хасковлия не уважи с присъствие ритуалното загасяне на Богородица и камбанарията. Нямаше ги дори традиционните оптимисти от Туристическия информационен център. Не се забеляза и загасването на жилищни сгради. Като повечето ни неща, угаснахме само символично. За да могат едни хора после да искат съвсем несимволични пари, дори само за това, да просвещават другите, че трябва да правят нещата по правилния начин. Техния начин.

Г.Христов

...и след изпълнение на природозащитната приумица

Нищо от Хасково не изгасна