Избирателното допускане на правилни медии и отстраняването на неправилните при представянето на новия заместник-кмет на Хасково Димитър Тонев преди дни явно впечатли единствено... медиите. Съдейки по коментарите във форумите, аудиторията се съсредоточи главно в качествата и биографията на новия заместник-управник.
Жалко.
Защото отстраняването на една медия означава да откажеш на читателите и зрителите й достъп до информация. Допускането на правилни медии пък означава, че тези зрители и читатели трябва да се информират единствено от тях.
Смятам, че нормалната медия трябва да бъде критична към всяка власт. Всяка нормална медия е длъжна да застава на страната на обикновения човек и да защитава интересите му, най-често именно срещу властта.
Това е мое становище и не е ангажиращо за никого от колегите. Тук оценка могат да дадат единствено читателите и зрителите и никой друг. Най-малко пък властта.
Всъщност в подобни случаи всяка власт се демаскира. И в интерес на истината всяка власт би искала, а в повечето случаи го и постига, да разполага с удобни и приклякащи медии.
В България това отдавна вече е факт.
През 2008 г. година международната организация „Репортери без граници” оцени свободата на словото в България на крайно незавидното 59 място, т.е. след страни като Албания, Зимбабве и Руанда. Докладът е въз основа на анализите, направени за предходната 2007 г.
За 2015 г. сме класирани на …102 място. В страните след нас няма свободен достъп до Интернет.
На всичко отгоре изглежда си го заслужаваме. Защото позорното изгонване на репортер на хасковска медия не впечатли особено хасковлии. Макар че разделянето на медиите на правилни и неправилни до голяма степен предопределя и разделянето на гражданите на правилни и неправилни. Правилните получават привилегии, някой и друг общински обект под наем, пост в администрацията. Неправилните пък чакат с години разрешение за строеж на ограда на лозето или пък го мотаят с месеци и години за някаква обикновена бележка от общината.
Докарали сме го дотам, че в България единствено децата и чужденците смятат, че животът трябва да бъде справедлив. Ние, хората на средна възраст, отдавна сме свикнали с мисълта, че това не е така. И подминаваме подобни случки, „ситни, дребни като камилчета”. Какво толкова...
Единственото успокояващо в случая е, че младостта не е възраст, а изкуство. Младостта е непримиримото чувство за справедливост.
Поздрави за всички млади хора в Хасково, независимо от възрастта им.
Тодор Кръшков
