На 100 години да станеш и да поведеш народа на хорото. Възможно е, особено ако сърцето ти и на век заиграе преди краката.

На вековния юбилей на Благовещение като истинска добра вест из хасковския квартал Болярово още от сутринта се носи, че в местното читалище „ Пробуда-1928“ ще има сбирка за рожденика Атанас Цветков. С кротка усмивка, редом до една от дъщерите си Делка, бай Танас, както го наричат местните, прие подаръците на гостите.

После им разказа за дългия си 100-годишен живот. Абсолютно чинно, както приляга на един снабдител - какъвто е работил дълги години, дядо Атанас дори си извади листче с отбелязани най-важните житейски дати, за да не забрави нещо важно в представянето си.

Сред близките в залата беше и най-младият сред четиримата внуци и още толкова правнуци - 18-годишната Мария, която не спря да снима с модерния си телефон дядовия си 100-тен рожден ден.

Допреди две години дядо Атанас не знаел що е хапче. Живеел в Хасково и всеки ден поне по два пъти излизал на преходи с колелото си. До Болярово, въртял педалите до Кенана и Ямача. Качва се на колело на 60-годишна възраст и така до 98-та си година.

„Като се каже 100 години, звучи хубаво, но 100 години не се преживяват чак толкова лесно. Няма рецепта за дълголетие. Аз не съм пушил, не съм и прекалявал с алкохола през целия си живот. Спокоен човек съм, не съм реагирал с яд, дори когато са ме провокирали. 

Движението ме поддържаше толкова години. Затова на младите пожелавам да не спират да се движат и да доживеят 150 годишнина!“

Въпреки че вече не кара колело, дядо Атанас всеки ден си прави разходки в Болярово. След честването му в читалището, се стяга и за голямото тържество, на което ще почерпи в заведение близките и роднините си за 100 годишнината. Стяга и куфарите за пътешествие. Внwците му ще сбъднат през май една негова мечта - отново да посети Гърция, където е бил преди повече от половин век, и да види отново Кавала и остров Тасос.

М. Манолова