Гергина и сина й Ангел дойдоха да подкрепят татко Здравко

Дърводобивният бизнес явно е доходен не само за бизнесмените, а и за редовите дървосекачи. Оказва се, че един редовик с резачка вади по 700-800 лв на седмица, може и повече. Това слага в джоба дори уж най-добре платената професия /без директорите/ в България - тази на програмистите, за която освен умения, се иска и диплома. 3200 на месец обаче са блян дори и за това висококвалифицирано съсловие, което само в София може да се похвали, че надхвърля тази цифра. Дървосекачите обаче могат да заработват по толкова навсякъде, стига да има гора наоколо.

Това твърди 28-годишната Гергина, която днес дойде чак от Сливен с двегодишния си син Ангел на ръце, за да подкрепи мъжа си Здравко, който се включи в блокадата на границата срещу забраната за износ на необработена дървесина. Заради рестрикцията фирмата на Здравко нямала работа от две седмици и съответно плата. Пък с нея се издържат Гергина и 4-те й деца, както и другите членове на многолюдната ромска фамилия. Парите „били хубави“ и стигали, за да се обличат прилично малките и да ходят на градина и училище. „Ние да не сме кат останалите цигани, работим, искаме децата ни да не са голи и боси и да учат“, обясни разпалено майката. Още повече, че работата е тежка. Тези пари не се дават даром, за да ги заработи, Здравко трябвало да нареже минимум 10 кубика дърва на ден. Това са 5 тона и отгоре, като в процеса влиза събарянето на дървото, окастрянето и нарязването според нормите. После и товаренето. Къртовска работа само за здрави мъже, поясни неидентифициран мургав, който се заслуша в изповедта на Гергина. Той вадел по-малко, но работел в Крумовград, където имало „много конкуренция“. Не каза колко получава.

Сливенските дървосекачи обаче са прочути в цялата страна - били много специализирани, дисциплинирани и бачкали здраво. Гергина и 4-те деца следвали мъжа си из много места на България, но винаги се връщали в Сливен. Работели целогодишно, защото винаги имало нещо за сечене. От време на време си давали почивка, колкото да заведат децата на разходка или да се видят като мъж и жена. Явно го правят ползотворно, защото семейството растяло почти ежегодно и не смятало да спира. На въпроса защо е довела детето на вятър и студ толкова далеч от дома, младата жена сви рамене и отговори простодушно: „Ако не сме тук няма да имаме работа и децата ни ще стоят на още по-голям студ и глад. Дано вземат и ни чуят“.

Г.Христов