Новият път през Книжовник вече не е нов

Пътя в Книжовник който се прочу като най-лошия в Европа бързо се връща към този си статут само година след ремонта и асфалтирането си. Още след първата си истинска зима новичкия асфалт бе прояден от различни по дълбочина и степен на опасност дупки. В някои от тях гумата хлътва до окачването на автомобила, бронята отива по дяволите, а острите ръбове режат каучук и свиват алуминиеви джанти. Позабравените преживявания отново спохождат пътуващите от в стамболовски направление, а славата на капана вече се е разнесла. Шофьорите намаляват отдалеч пред проблемните участъци и дори са склонни на екстремални маневри.

„Пак стана целия в ропи момче, колите се качват при нас на тротоара. Някои аха да ни влязат у дворовете“ обясни примирена баба, живуща на изхода от селото по посока Стамболово. Следващите няколко коли потвърдиха думите й. В стремежа си да заобиколят кратерите МПС-тата качваха гуми по бордюра или пък минаваха с 3 км/ч през по-плитката част на дупките. Най-проблемният участък е в началото на Книжовник откъм Стамболово. В рамките на 50-тина метра се преброяват 22 дупки, някои от които коварно прикрити от локвите вода. Това винаги е бил най-разбития участък от пътя, като допреди септември 2013-та се състоеше основно от дупки с малко асфалт между тях. Шофьорите го наричаха гробище за коли, заради многобройните повреди, които получаваха по возилата си. Накрая им писна или по-точно писна на чужденците заселили се в района след брак с Българи. Двама от тях, англичанинът Мартин и Бавареца Раймунд организираха първия бунт на местни срещу безумния път, като впоследствие самите хора на Книжовник няколко пъти затваряха сами трасето в знак на протест. Спорно е доколко щеше да има ефект, но за разлика от българите, чужденците могат да възстават и само за принципи. На стачките пристигнаха и други иностранци, ей така от солидарност, макар че самите не минавали оттам. Мартин Смит пък започна да тормози с писма и искания държавата и хасковската община, като дори изпрати на кмета Иванов сметката си от последния ремонт на счупената си кола. Точно Смит обяви отсечката през Книжовник за най-калпавия път в цяла Европа, а 55 годишния британец бил пътувал доста.

След бурната обществена разгласа и след близо година скатаване на институциите и прехвърляне на топката между държава и община, първата склони да задели едни 200 000 лева за асфалтиране на 1.5 километровата отсечка. То бе извършено в края на септември 2013-та година. Как си е свършил работата изпълнителят си пролича след първата истинска зима. Миналогодишната бе като пролет в сравнение с настоящата, която сервира многомесечни порои и небивал сняг макар и през март. След започналото снеготопене се видя, че новичкият асфалт вече не е нов, а на места направо го няма. По цялото протежение на отсечката пък личат хлътвания и началните язви по асфалта. Отделно са вече направените кръпки. Макар и само на година, шосето изглежда повече от старо, което за местните е нищо ново под слънцето.

Г.Христов

Многобройни дупки са цъфнали по платното

Шофьорите почти се качват на тротоара в опит да избегнат кратерите

Асфалтирането бе преди по-малко от година и половина/сн.27.09.2013/

Заради асфалтирането "веднъж завинаги" движението през селото бе блокирано цял ден