Националният празник и Освобождението на България са водеща тема за вестниците.

„Малцина знаят, че в рода на Васил Левски има шипченски герой. Неговият брат Петър, който също се подписва Левски, се сражава на заветния връх. Тежко ранен, опълченецът остава инвалид до края на дните си.
Петър Иванов Кунчев е роден през 1844 г. в Карлово. С руса коса и светли очи, той удивително приличал на брат си Васил. Характерът му също бил като на Апостола - не прекланял глава пред поробителя.
Веднъж трябвало да плати някакъв данък. "От мене данък ще вземе оная държава, която ще израсне върху избитите пашови прислужници!", отсякъл непокорният българин.

За да се избави от тиранията, през 1874 г. Петър напуска родния град. С помощта на руския вицеконсул Найден Геров отива в Цариград.
Оттам с руски паспорт се прехвърля във Влашко.
"Животът на Петър в Румъния - пише неговият биограф Никола Ферманджиев - не се различавал по нищо от живота на хилядите бедни и гладни хъшове, които пълнели румънските градове. Особено тежко било положението, в което изпаднал след пристигането си в непознатата му дотогава страна. От това време са запазени две писма на Петър до Тодор Пеев, към когото го бил насочил Найден Геров."
Едната депеша е изпратена от Галац, а другата - от Олтеница. "Поздравявам те, господине Тодор Пеев, аз Петър Иванов Старопланински, на Василя Левски същи брат", представя се карловецът.
Тодор Пеев е онзи, пред когото Христо Ботев произнася клетвените думи: "Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите..."
През 1876 г. Петър Левски минава Дунава с четата на поета войвода. След разгрома той и Костадин Димитров от Сливен съумяват да се доберат до София..." - в. „24 часа".

„В чест на 137-та годишнина от Освобождението родният трибагреник се развя в центъра на американския град Чикаго за поредна година...
Множество българи се събраха за издигането на националния ни флаг на фона на химна. В програмата участваха ученици от български училища в Чикаго, които пяха български песни и рецитираха стихове за България. Празникът е отбелязан вчера - в почивен ден, за да могат да присъстват повече българи.
Поради минусовите температури и поради гостоприемните домакини, събитието се е състояло в самата сграда на кметството. Традицията по повод 3 март датира от 1960 г., когато кметът на града обявява датата за български ден в Чикаго." - в. „Преса".

„Изложбата на ценни реликви от времето на Руско-турската освободителна война в Президентството бе посрещната с огромен интерес от страна на гражданите...
Експозицията, освен ценни реликви от времето на Руско-турската освободителна война, представя и ценни артефакти от времето на модерната българска държава.
Експонатите са изложени в Гербовата зала на президентската институция и сред тях има лични вещи и военно облекло на княз Александър I, автентично огнестрелно и хладно оръжие, държавни и военни ордени и медали на участници от освободителната война." - в. „Преса".

„Опашки пред Президентството заради Търновската конституция. Малки и големи чакаха търпеливо, за да видят с очите си уникалната експозиция на реликви и документи от времето на Руско-турската освободителна война (1877-1878) г. Гербова зала на "Дондуков" 2 приюти и книжа от първите години от изграждането на модерната българска държава. Изложбата предизвика огромен интерес и дълги опашки на "Дондуков" 2. Сред чакащите имаше хора от всякаква възраст - от деца и ученици до пенсионери.
Любопитните да видят Търновската конституция, изложена за първи път в президентската институция, бяха посрещани лично от Мартин Иванов - секретар по култура, образование и национална идентичност, а само преди месеци и министър на културата в кабинета "Близнашки". Сред другите по-интересни експонати бе и протоколът, с който княз Александър I е избран за първи български княз. Както и неговият първи указ от 5 юли 1879 г., с който той назначава първото българско правителство, оглавено от Тодор Бурмов. Изложена беше и военната униформа на княз Александър I заедно с негов портрет и автограф. А любопитните можеха да надникнат и в дневника, който той си е водил като доброволец в Руско-турската война. Сред експонатите имаше автентично огнестрелно и хладно оръжие, държавни и военни ордени и медали на участници в освободителната война. "Конституцията е най-важният закон на една държава и ние имаме шанса учредителното събрание да приеме една от най-демократичните и либерални конституции. Тя се съхранява в Централния държавен архив..." - в. „Стандарт".

„За шеста поредна година Националният военноисторически музей (НВИМ) ще отбележи Деня на Освобождението на България - 3 март, с Ден на отворени врати и специална изложба „Трети март - три войни - три съдби", която посетителите ще могат да разгледат не само безплатно, но и единствено в този ден. По повод празника НВИМ обявява свободен достъп и до своята постоянна хронологична и външна експозиция.
Изложбата „Трети март - три войни - три съдби" представя съдбата на три офицерски фамилии, в която се оглежда почти век национална история.
Сто тридесет и седмата годишнина от Руско-турската война ще бъде разгледана не като низ от бойни действия, а като проекция в бъдещето чрез съдбите на трима опълченци, станали генерали в освободена България - Данаил Николаев, Стефан Тошев и Кръстю Маринов, както и на техните синове - подп. Николай Николаев, ген.-лейтенант Тодор Тошев и ген.-лейтенант Иван Маринов.
Атрактивният визуален и звуков разказ на изложбата, посветена на Националния празник, ще покаже на посетителите експонати, свързани с живота и военния път на представителите на тези фамилии, както и много уникални реликви, отдавна превърнали се в символ на националното ни битие. Включени са и иновативни мултимедийни подходи, които ще засилят внушението от прочита на свободата, идеалите, политическите пристрастия и болезнените рани на времето...
В деня на Националния празник вратите на музея ще бъдат отворени за посещение от 10.00 до 18.00 ч.
По повод празника вход свободен е обявен и във филиалите на НВИМ във Варна - Военноморски музей и Парк-музей на бойната дружба 1444 г., както и в Музея на авиацията - Пловдив..." - в. „Труд".

„Редица родни музеи ще обявят Ден на отворените врати по повод националния празник на България - 3 март. Националният исторически музей (НИМ) например ще обяви вход свободен от 9.00 до 17.30 ч. Първите десет посетители ще получат подарък - книгата „За кожата на едно ченге" на директора на НИМ Божидар Димитров с негов автограф. Останалите ще могат да си я закупят от щанда на музея.
За шеста поредна година и Националният военноисторически музей (НВИМ) ще отбележи деня на освобождението с Ден на отворени врати и специална изложба, съобщиха от музея, цитирани от Бгнес. По повод празника е обявен свободен достъп и до постоянната хронологична и външна експозиция. Изложбата "Трети март - три войни - три съдби" ще може да се разгледа безплатно само в този ден от 10 до 18 ч...
По случай Националния празник безплатен достъп хората ще имат и до софийските музеи и галерии, съобщиха от Столична община. Софиянци и гостите на столицата ще могат да посетят и разгледат Софийската градска художествена галерия, галерия-музей "Дечко Узунов", музея под базиликата "Св.София", парк музей "Врана". Посещенията в столичния зоопарк също ще са без пари, посочват от общината.
И други музеи у нас ще пускат безплатно на 3 март - в Бургас, Търговище и др..." - в. „Сега".

Отзвукът от убийството на руския опозиционен лидер Борис Немцов и променената международна среда след намесата на Русия в Украйна също са сред темите на всекидневниците.

„Никой от висшите ръководители на Русия няма да посети във вторник поклонението и погребението на убития в петък опозиционен политик Борис Немцов, но за сметка на това паметта му ще почетат посланиците на всичките 28 държави от ЕС.
Поклонението започва в 10 часа в Центъра "Сахаров", а погребението ще е в 15:30 на Троекуровското гробище - едно от престижните гробища в Западна Москва относително близо до Московския държавен университет.
Президентът Владимир Путин и премиерът Дмитрий Медведев няма да присъстват, едва ли ще отиде и някой от вицепремиерите, съобщи телевизия РБК. В Съвета на федерацията (горната камера на парламента - бел.ред.) не предвиждат да изпращат официални представители, макар че е възможно някои сенатори да отидат в лично качество. Сред тях няма да е Анатолий Лисицин, сенатор от Ярославълска област, където Немцов бе депутат в местния парламент, който се оправда с това, че е в избирателния си район в момента...
Управляващата партия "Единна Русия", която убитият често наричаше "партия на мошениците и крадците", също няма да изпрати свои представители на поклонението...
Михаил Горбачов, който не е добре със здравето, заяви, че "за съжаление" няма да може да присъства, но ще изпрати цветя..." - в. „Дневник".

„Асен Агов: Путин го чака съдбата на Милошевич
Ако направим равносметка, това убийство е резултат от яростна пропаганда, шовинистична, националистическа пропаганда на омразата. Така политикът и журналист Асен Агов коментира пред bTV показния разстрел на руския опозиционер Борис Немцов в центъра на Москва.
Бившият депутат попита как Кремъл ще отговори на въпроса какво печели Русия от агресивната политика, донесла на страната санкции, големи военни разходи, изтичане на пари и 15-процентова инфлация...
Асен Агов определи бъдещето на Владимир Путин като „тъжно": „Бъдещето на Путин е това, което беше за покойния сръбски диктатор Милошевич".
Десният политик нарече „страхотен цинизъм" твърденията, че убийството на Немцов е провокация срещу руския президент: „Излиза, че ЦРУ и Украйна са най-големите приятели на Путин, защото убиват най-големите му противници".
„Лесно е да бъдат открити истинските извършители, въпросът е кой носи моралната отговорност", подчерта Агов. По думите му шествието в памет на опозиционера е било посетено от „образовани и интелигентни хора, които искат свобода" - по същия начин, както в цяла Източна Европа преди 25 години..." - в. „24 часа".

„България ще подкрепи нови санкции срещу Русия, ако мирът в Източна Украйна не бъде спазен. Това обяви външният министър Даниел Митов в интервю за Ройтерс. Според него към момента санкциите са единственият инструмент, който Европейският съюз и Западът могат да използват по отношение на конфликта в Украйна.
"Разбира се, всички се надяваме на политическо решение, защото никой не иска нова война в Европа", коментира той. Митов коментира и доставките на газ за нашата страна. "В наш национален интерес е да има диверсификация на доставките на синьо гориво в България. Това ще помогне на цялата европейска общност да бъде по-независима в енергийно отношение и да получава газ от други източници. Затова говорим за изграждане на връзки с Гърция, с Румъния и с другите ни съседки", посочи министърът." - в. „Стандарт".

Европейските аспекти на българските реалности също са във фокуса на всекидневниците.

„Повече от половината (51%) от българите над 15-годишна възраст имат положителна представа за Европейския съюз, показват данните на Евробарометър, цитирани от Би Ти Ви. По този показател България е на първо място сред 28-те членки, като резултатът е с повече от 10 на сто над средното ниво за всички страни (39%).
14% от българите имат изцяло позитивно мнение за Евросъюза, при 4% средно измерено за всички 28 страни от общността. Положителната представа за ЕС е видима сред почти всички социално-демографски подгрупи, като изключение правят единствено хората над 55 години и тези с образование по-ниско от основното.
Около половината от българските граждани са на мнение, че нещата в Общността се развиват в правилната посока. България заема третото място по дял на положителните оценки за развитието на нещата, по-големи оптимисти са само гражданите на Румъния (55%) и Литва (50%).
Оптимизмът на българите по отношение на ЕС обаче не се прехвърля в оптимизъм по отношение на нещата в собствената страна - над половината - 56%, са на мнение, че нещата в България не се развиват в правилната посока, докато оптимистите са едва 17 на сто.
Процентът на оптимистите е с около десет процентни пункта по-нисък от средноевропейските нива - 26%.
Почти всички българи - 92%, оценяват настоящето положение на икономиката в страната като лошо - стойност, по-висока от средната за ЕС с почти 30 процентни пункта и практически непроменена от няколко години насам.
Българските граждани посочват безработицата като основния проблем пред страната ни в днешни дни - почти половината интервюирани. На това мнение са и 45% от жителите на всички страни-членки.
Икономическата ситуация е вторият най-често споменаван от българските граждани проблем. Здравеопазването и здравноосигурителната система са друг проблем, по който българите изразяват малко по-силно притеснение, отколкото жителите на ЕС. Посочванията за имиграцията като основен проблем пред ЕС са значително повече сред българите, отколкото сред жителите на останалите държави в ЕС (35% спрямо 24%) . Възможното обяснение за това е притокът на бежанци от Сирия и Близкия изток..." - в. „Дневник".

„От 4-и март т.г започва кампанията за директни плащания за земеделци за 2015 г. Това става ясно от наредба 3 за условията и реда за прилагане на новите схеми, по които ще се прилагат тези плащания от 2015 г. Наредбата бе обнародвана в „Държавен вестник" в последния работен ден на февруари т.г. Директните плащания за българските фермери тази година са общо в размер на 1.4 млрд. лева. За първи път от 2015 г. земеделците ще имат право на субсидии при наличие на правно основание, т.е ако имат договор за аренда или акт за собственост на земята. Подпомагането ще става по 6 схеми.
Схемата за единно плащане на площ с бюджет от 600 млн.лв. е основна и ще се прилага до 2020 г. По схемата за зелените плащания са предвидени 464 млн. лв., като за получаването им има три изисквания - диверсификация на културите, запазване на постоянно затревените площи и поддържане на екологично насочени площи. По-високи субсидии за първите 300 декара ще могат да получават земеделските стопани по схемата за преразпределителните плащания, по която са заделени 109 млн. лв. По схемата за дребните стопанства минималната помощ, която ще може да се получи, е 500 евро. За младите фермери е предвиден бюджет от 7 млн. лв., което ще позволи те да получат допълнително 25% по плащанията към СЕПП за своите първи 300 декара. Изискванията към тях са да са на възраст до 40 години и да са новостартиращи фермери. Преходната национална помощ ще замести схемите за национални доплащания и ще се прилага до 2020 г. при намаляващ бюджет." - в. „Сега".

В деня на националния празник вестниците съобщават също, че най-интелигентната жена е българка от Благоевград.

„Коефициентът на интелигентност на Даниела Симидчиева е по-висок от този на Айнщайн или Бил Гейтс. Тя има 192 от 200 възможни точки от теста на МЕНСА.
Все още никой не е подобрил нейния резултат, съобщи БНТ.
Даниела Симидчиева в момента работи в Българската стопанска камара. За кратък период е била и директор на МЕНСА. Теста за интелигентност прави през 2003 година, в труден за нея момент, за да си докаже, че може...
До този момент никой в света не е успял да надмине резултатът 192 от 200 възможни точки. Казва, че не е била от най-старателните ученици, а високата интелигентност е генетично заложена..." - в. „24 часа".

„Приема като ласкателство определението „най-умната жена в света". То й носи както приятно чувство, така и много негативизъм от страна на различни хора.
- В живота не ми е помогнало много, но пък не ми е и пречело, ако съм го предала на децата и внуците си ще съм щастлива, защото за мен това е най-голямото богатство, - смята Даниела.
Успокоително за хората, които не могат да постигнат високи резултати на теста за интелигентност на МЕНСА е, че той оценява само един от аспектите на интелигентността-логическото мислене.
- Номерът е там да се мобилизираш, да можеш да работиш под напрежение и да бъдеш наблюдателен, - повдига завесата на успеха най-умната жена в света.
Симидчиева не мечтае да извърши гениални открития, има три дъщери и й се иска да има по трима внуци..." - в. „Труд".