Районът на Кърджали е освободен от турците на 3 януари 1878 г., Санстефанският договор го оставя в границите на България, но Берлинският го праща в пределите на автономната област Източна Румелия.
През 1886 г. обаче с акта от Топхане се оказва в санджак Гюмюрджина /днешният гръцки град Комотини/ под пряката власт на османския султан. Градът става компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Следващото си освобождение Кърджали дочаква на 21 октомври 1912 г. през Балканската война, когато е освободен от Хасковския отряд под командването на генерал Васил Делов. В памет на героите-освободители в центъра на града е издигнат паметник през 1939 г., а за откриването пристигат синът и съпругата на генерал Делов.
Във времето на османската власт през 1370-1371 г. местните родопчани водят тежки битки срещу набезите на турците на султан Мурад Първи. Под азиатското нашествие падат българските крепости в района, голяма част от населението е избито, асимилирано и поробено. Друга част успява да се укрепи в закътаните и непристъпни планински скатове, и така съхранява българския език и род по тези места. За пръв път по време на робството вначалото на 17-и век османо-турски регистър споменава през 1607 г. споменава наличието на селище под средновековната крепост Вишеград, поделено между двама владетели.Френският изследовател Огюст Викенел, проучвал Източните Родопи през 1847 г., /2,5 века по-късно/, вижда сегашния областен град така:“Кърджали. Малко село с джамия, населено с българи християни и мохамедани“.Няма обаче открити точни свидетелства и документи за събитията от периода 1813-1878 г.
На 3 януари 1878 г. Кърджали е освободен от отряда на руския генерал-майор Григорий Чернозубов. Войските му пренощуват на северния бряг на река Арда, където сега са Водното огледало и един от големите градски паркове“Арпезос“.Тогава с бърз марш и без нито един изстрел“братушките“освобождават и близкия Момчилград. Там Чернозубов получава и известието за подписаното в Одрин примирие. Последвалите исторически трусове, скрепени с договорите от Санстефано, Берлин и Топхане изхвърлят Кърджали ту в пределите на България, ту в тези на Турция.
Историци допускат, че името на някогашното малко село е свързано сшайките полски разбойници“кърджалии“,масовите набези на които станали смъртоносни в края на 18-и и началото на 19-и век, когато Османската империя вече е западнала и била във фактическо безвластие. Има и легенда, свързваща името на града с османския пълководец от Бухара Кърджа Али, вилнял по тези места през 14-и век, а впоследствие станал проповедник. След смъртта му вначалото на 15-и век негови последователи възстановили едно от разрушените селища близо до гроба му. Тази легенда обаче е опровергана не само от историческите документи, от подробните данъчни османски регистри, които 230 г. след обезлюдяването на Вишеград не споменават никакво селище. А че гробът на Кърджа Али е ориенталска фикция, е доказано през 20-те години на 20-ия век, когато археолози го отварят, но в него няма погребение.
Заложникът на геополитическите интереси сега е малък град с население под 45 000 души и е такъв заради изселванията на турците и икономическата емиграция от последните години. По времето на Балканската война, когато Кърджали дочаква своето поредно освобождение и тръгва да догонва по развитие останалите български градове, християни и мюсюлмани взаимно са се бранили, а и не само тогава. Доказателства за общия им път изведе директорът на местния Държавен архив Вълчо Златилов в рамките на международната конференция по повод 100 години от Балканската война, състояла се през 2012 години в Кърджали.
Всяка година на Трети март почитащите тази дата се събират пред паметника-костница на Освободителите от 1912 г. Пъстро шествие и спектакли изнасят мажоретки, гвардейци, музикално-танцови състави. От над 10 г. поп, кмет и мюфтия след официалната церемония традиционно пият кафе в капанчето на Байрам Даскала и си разменят мартеници.
