От две години хасковското Механо се рекламира като едно от най-модерните в страната, но децата все така бягат от него/сн.2012 г/

С невиждан уклон към професионалното образование ще стартира новият план прием за гимназиите през учебната 2015/2016-та година. Одобрените паралелки в бившите техникуми са с цели 10 повече от разкриваните класове в хасковските профилирани и общообразователни гимназии. Гаранциите че професионалните паралелки ще се случат са поне две. Първо, план приема е разчетен точно за випускът прогимназисти-на 1930 деца се падат 2080 места в гимназиите и то при максимален капацитет от 26 ученици в клас. Иначе при минимума от 18, свободните места са 1440. И второ, че дори някои професионални паралелки все пак да не станат, от тази година имаме защитени професии-за техници и шивачи, които могат да съществуват при 8 ученика. За останалите 10 празни места до минимума от 18 ще плаща държавата.

Приемът бележи отчетлива промяна в сравнение с предходните години. В последните 2, между двата вида гиманзии, професионални и профилирани, имаше почти пълен паритет. Преди това пък мнозинството места се предлагаха именно в профилираните гимназии. Напливът към тях бе продиктуван от желанията на деца и родители да получат предимно чуждоезиково или общообразователно обучение, което се считаше за по-добър трамплин към висшето. Публична тайна е, че завършилите бившите техникуми обикновено свършват амбициите си дотам, а тези пожелали академична подготовка имаха далеч по-малки шансове срещу възпитаници на ЕГ, ПМГ или дори СОУ-та. С 1-2 изключения пък професионалните гимназии не правеха нищо по-специално да привлекат децата и доверието в тях ерозираше непръкаснато. До такава степен, че списъчния състав на някои се сви наполовина, на други места и повече. Изход за техникумите не се виждаше понеже в саморегулиращия се пазар на образователните услуги, те просто не можеха да издържат на конкуренцията на ЕГ-та и ПМГ-та. В България обаче свободна конкуренция няма никъде и държавата побърза да я ликвидира и в образованието.

Причината е в мераците на БГ-бизнеса за повече работници и по възможност по- ниско платени, което си е логично ако служителят има само средно. Производството реве, че няма кадри и пълнеше публичното с бомбастични заплати и уж хубави условия, от които нямало кой да се възползва. Тихом-мълком се подминаваше факта, че подготвените кадри са в чужбина може би защото почти навсякъде в Европа хубавото е по-хубаво отколкото в България. При това в пъти. Местните фирми обаче не мислят да изравняват разликата и да върнат готовите кадри, а пожелаха държавата да им осигури нов контингент работници, па макар и по-слабо подготвени. Тъкмо няма да им дава големи заплати, а при недоволство, ще им набива в главата, че ги учи на занаят. Че фирмите искат просто хора, а не качествени хора говори и факта, че нито едно предприятие не е сключило договор с конкретно училища-я да му купи техника за подготовка и обучение, я да плаща заплати на учениците при стаж. В момента наистина има платен стаж, но парите идват по програми, също като в Бюрата по труда. И там босовете нямат нищо против предложения им наготово труд, стига държавата да плаща заплатите. В случая-и обучението.

Схемата може и да сработи именно заради планирания без почти никакъв дефицит план прием. От една страна желаните паралелки в желаните училища са ограничени от години и когато се запълнят до отказ, ученикът все пак трябва да влезе някъде. А предложенията са само от професионалните гимназии. Остава да се види доколко тази „насила хубост” ще стане или по-вероятно и децата ще изберат терминал 2 вече не само за работа ами и за образование.

Г.Христов