Пъстри плетени шушони и везани терлици украсиха залата на Тракийското дружество „Георги Сапунаров“ в Хасково. Всички те са ръчна изработка на 18 жени.
Изложбата на плетивата е подредена по повод първи март и международния ден на жената -8-ми март.
Жените решили да покажат точно тази част от облеклото като продължение на предишни свои изложения с ръкоделия, в които са подреждали вече ръчно изработени престилки и рокли.
При представянето на новата изложба маше и интересен разказ за произхода на ръчните плетива.
Според историческите сведения, плетаческото изкуство води началото си още от древни времена. Този вид ръкоделие се е зародило през 4-5 век, първоначално без игли, а само с ръце.
Плетенето се е развило в арабските страни. Едно от доказателствата за това е, че първоначално се е плело от дясно на ляво-посоката на писане в арабските страни.
Първоначално с плетене са се занимавали основно мъжете.
През 13-ти век плетенето е силно разпространено в Италия, а по-късно в Испания и Франция, предимно като домашно занимание на дамите.
Дори има икони, на които Св. Богородица е изобразена как плете дрехи на малкия Иисус, разказаха презентаторките на изложбата. Друг любопитен факт е, че първите сведения за важна особа, която е носела плетени чорапи, са за английския крал Хенри 4-ти. Шарл 9-ти е първи с шушони от френските крале.
1589 година е преломна в плетаческото изкуство, тъй като това е годината, в която е изобретен станът.
България също не остава назад в плетивата. Имало е време когато плетенето е било предмет в училище, защото се е смятало, че е полезно умение за момичетата.
Бабите ни са разплитали старите износени вълнени чорапи, пресуквали са преждата е са плели нови, всеки път измисляли нови шарки и бримки.
С развитието на индустрията и технологиите в днешно време магазините са отрупани с машинни плетива, въпреки това ръчно изплетените терлици или шушони, носят особена топлота, казва Христина Мантарова. Тя се е научила да плете още 14-15 годишна от баба си. Сега плетаческите й умения е наследила и нейната внучка.
М. Манолова
