Решението на ЕК да постави България под специално наблюдение и опасността от нови наказателни процедури са сред темите на петъчните вестници.
„Европейската комисия (ЕК) реши да постави България и няколко други държави в Европейския съюз в процедура за прекомерни макроикономически несъответствия. Това съобщи на пресконференция в сряда еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъците и митниците Пиер Московиси.
Московиси добави, че досега България бе в процедура за несъответствия в дадената област, а сега се налага процедурата да бъде задълбочена заради банковата криза от 2014 г.
България ще бъде подложена на специален мониторинг, а правителството трябва да предприеме действия, за преодоляване на несъответствията със заложените от комисията макроикономически критерии.
В прессъобщение на ЕК не се посочва точно кои показатели са довели до решението. Казва се обаче, че то е взето заради банковата криза от 2014 г., която е предизвикала загриженост за наличието на "не добри практики" в банките с български собственици. Това е довело до сътресения във финансовия сектор и цялостна макроикономическа нестабилност. Другите проблеми са корпоративната задлъжнялост и слабостите на пазар на труда.
Московиси добави, че ЕК е предупредила за проблемите още през ноември миналата година..." - в. „Дневник".
„ЕК постави България под спецнаблюдение
Доклад на Брюксел за макроикономическите дисбаланси критикува БНБ, необмисленото вдигане на минималната заплата, неефективната съдебна система
Европейската комисия влоши силно оценката си за България в традиционния преглед на макроикономическите неравновесия в държавите от ЕС. ЕК държи под наблюдение общо 16 от 28-те членки на ЕС заради такива дисбаланси, очертани още в предишни години, но в сравнение с ноемврийския обзор сега страната ни е преместена в по-рискова група заради три основни проблема - слабостите в банковия надзор, лъснали в кризата с КТБ, сериозната задлъжнялост на бизнеса и вдигането на минималната заплата, което не е съобразено с пазара на труда. Влошаване на позициите има при още две държави - Франция и Германия, а Румъния и Португалия сега попадат под наблюдение. Ако България не вземе мерки, я застрашава вид наказателна процедура. Засега ЕК ще държи страната ни под строг мониторинг.
В доклада на ЕК, представен вчера, се сочи, че сътресенията от миналото лято са показали наличие на недобри практики в банки с местни собственици, които биха могли да разклатят финансовия сектор. Не са спестени критики към БНБ. Според Брюксел проблемите са показали институционални и надзорни слабости. "Недостатъците на надзорния орган подкопават доверието в банковия сектор и пораждат съмнения относно здравето на други части на финансовия сектор. КТБ е краен случай, но докладваните данни подсказват, че може да има недостатъци в други банки", се казва още в доклада.
Освен това ЕК отбелязва, че фирмената задлъжнялост остава много висока, а дефлацията може допълнително да влоши нещата, защото при спадащи приходи бизнесът по-трудно си погасява задълженията. Освен това рухването на КТБ може да затрудни кредитирането и рефинансирането на фирмите.
Сериозно безпокойство буди и пазарът на труда, става ясно от доклада. Специално внимание е обърнато на вдигането на минималната заплата, което не е съобразено с икономическите реалности и пречи на намирането на работа на най-уязвимите..." - в. „Сега".
„Европейската комисия придвижва на следващ етап - последно предупреждение, 3 наказателни процедури срещу България. Две от тях са свързани с транспорта, третата - със здравеопазването, съобщава БНР.
България не е въвела в националното си законодателство европейските правила за безопасност на железопътния транспорт. Те предвиждат общ подход при изискванията за безопасност, управлението на инфраструктурата и на движението, отговорностите на железопътните предприятия и начина, по който те си взаимодействат. Проблемът у нас е с правното определение на тези предприятия, сертификатите за безопасност и независимостта на разследващия орган, обясняват от комисията. Наказателната процедура срещу България по този повод е от юни 2013, ако днешното предупреждение не даде резултат до 2 месеца, случаят може да бъде внесен в Европейския съд.
Това важи и за друга от наказателните процедури, която отива на следващ етап - тя е за неприлагане на новите правила за издаване на свидетелства за управление на превозни средства. С тях бяха въведени нови категории шофьорски книжки, беше уеднаквен срокът им на валидност, беше създадена и мрежа за обмен на данни между отделните страни-членки - България и още 17 от тях обаче все още не изпълняват въпросните изисквания.
Невъведени в националното ни законодателство европейски норми са повод и за третото отправено днес последно предупреждение - с него комисията настоява България да я уведоми какво е предприела във връзка с директивата за вредителите, става дума за конкретен вредител по царевичните култури." - в. „Преса".
Разногласията по приетия в НС държавен заем от 16 милиарда лева също са във фокуса на всекидневниците.
„Миков поиска от Плевнелиев вето върху дълга
Вчерашното обещание за женитба на финансовия министър е крайно юридически неиздържано и няма правно значение. Няма редукция на дълга, защото той беше приет във вида, в който е внесен.
Това заяви лидерът на БСП Михаил Миков, предаде репортер на БГНЕС.
Миков обяви, че ще изпрати писмо до президента Росен Плевнелиев, в което ще бъдат очертани "противоконституционните действия на гласувалите вчера в Народното събрание". Според Миков не може да се говори за върховенство на закона, когато Народното събрание не спазва конституцията. "Не може президентът да има претенция за държавен глава, когато не се съобразява с конституцията и предварително, преди да се е запознал, да казва, че не обмисля вариант за вето", коментира Миков.
Миков бе категоричен, че в този дълг от 16 млрд. лева не става въпрос за редукция, защото той е бил приет във вида, в който е внесен. Когато се поемат ангажименти в международни договори, те също подлежат на изпълнение, както е по договора и агентите би трябвало да търсят неустойки, предупреди лидерът на БСП..." - в. „Преса".
„БСП иска временна анкетна комисия за проучване на ратификацията на договора с четири банки за новия външен дълг от 16 млрд. лева, съобщи на брифинг в парламента депутатът от БСП Красимир Янков. Той уточни, че ще искат комисията да има срок на действие от три месеца.
От левицата ще търсят подкрепата на всички партии, но на практика вчера само техните депутати и на "Атака" гласуваха "против" предложението на финансовия министър Власлав Горанов. За бъде гласувано предложението за анкетна комисия, са необходими подписите на 48 депутати, като БСП имат 39 народни представители, а "Атака" - 11.
Идеята е комисията да извърши проверка на разходите и основанието за извършването им във връзка с подготовката за изтегляне на заема, да установи начина, по който са избрани банките, страни по договорите и акта..." - в. „Дневник".
„БСП поиска временна анкетна комисия за проучване на ратификацията на новия външен дълг от 16 млрд. лева. Това обяви на брифинг в парламента депутатът от БСП Красимир Янков.
Той уточни, че социалистите ще искат комисията да има срок на действие от три месеца. „Комисията да извърши проверка на разходите и основанието за извършването им във връзка с подготовката за изтегляне на заема, да установи начина, по който са избрани банките, страни по договорите и акта", поясни той.
„Основателни съмнения в обществените среди за поемане на ангажименти за външен дълг за следващите три години са в нарушение на бюджетната процедура, което смятаме за допълнително основание за проучване от страна на Народното събрание и отделни негови членове във връзка със заема от 8 млрд. евро", заяви Красимир Янков...
Според БСП работата на временната комисия и резултатите от нея ще допринесат за прозрачността и ще потвърдят или отхвърлят неправомерното ограничаване на банките, участници в процедурата по вземане на външния заем...
В кулоарите на парламента председателят на ПГ на Патриотичния фронт Валери Симеонов коментира, че въпросът за създаване на такава анкетна комисия трябва да се обсъди от групата..." - в. „Труд".
„С неубедителен театър АБВ се опита да замаже вчера безпринципното си поведение покрай гласуването на външния дълг от 16 млрд. лв. Позицията на първановистите претърпя радикална промяна в последните часове преди вота в сряда и от "против" стана "за" без логично обяснение за причините. Допълнителен драматизъм внесе и изявлението на лидера на партията и бивш президент Георги Първанов, че ще подаде оставка пред Националния съвет заради разминаването в позициите. ..
"Позволихме си различно от неговото мнение (на Първанов, бел. ред.), защото в НС отношенията изглеждат другояче. Има отговорности, които няма как да не поделим, има партньорства, на които не може да се обърне гръб", патетично обясни Иван Славов от АБВ. По думите му натежало компетентното икономическо мнение на проф. Борислав Борисов, бившия ректор на УНСС и шеф на групата. Славов отрече информацията, че Румен Петков лично е лобирал за подкрепа на заема. "Г-н Петков не е взимал никакво активно участие в нашата подготовка", рапортува Славов, но така и не обясни какво е правил бившият вътрешен министър в ПГ в деня на вота..." - в. „Сега".
Обявеното от Георги Първанов намерение да подаде оставка като председател на АБВ е сред най-обширно отразените теми във всекидневниците.
„Ден след като депутатите от АБВ изненадващо промениха позицията си и гласуваха "за" поемането на нов дълг от 16 млрд. лв., създателят на младата формация Георги Първанов обяви, че подава оставка като неин лидер. Пред Нова телевизия той каза, че оставката му е въпрос на достойнство, тъй като подкрепата на заема от страна на АБВ е сериозна политическа грешка.
Очаква се да се събере Изпълнителният съвет на партията, в който освен Първанов влизат още 11 души, и всички солидарно да решат да хвърлят оставки пред по-големия партиен орган - Националния съвет. Според запознати те едва ли ще бъдат приети, а цялото действие цели оправдаване на подкрепата за дълга пред избирателите на АБВ.
Днес обаче прехвърчаха искри между Първанов и депутатите от партията му. Лидерът призова парламентарната група да потърси катарзис, а членовете й му отвърнаха, че са достойни хора.
Депутатите се объркаха дали са предупредили Първанов за промяната в позицията си по отношение на дълга. Според някои решението е взето в присъствието на тримата зам.-председатели на АБВ Ивайло Калфин, Румен Петков и проф. Борислав Борисов, но никой не успял да се свърже с Първанов..." - в. „Труд".
"Разубеждавали 3 часа и половина Първанов за оставката
"Ситуацията наистина е сериозна, по-голямо изпитание за политическите партии тази година няма да има. В политиката трябва да има морал", обяви Георги Първанов. Поводът е разминаването между неговото мнение и това на депутатите му. След гласуването на дълга той извикал най-близкото си обкръжение, за да му съобщи, че иска да си тръгне.
Всички се опитали да го разубедят да не подава оставка. Аргументите им за това били два. Единият - че на АБВ се дължи промяната в позицията на финансовия министър Владислав Горанов, че ще се изтеглят 2 милиарда евро по-малко от първоначално изискваните. Второто, с което съратниците на Първанов се опитали да го спрат, било, че сега БСП и "Атака" остават в изолация, защото само двете партии не подкрепиха емитирането на нов дълг. АБВ от самото начало се измерва с другата лява партия БСП..." - в. „24 часа".
„Председателят на АБВ публично се извини на избирателите за обрата по дълга. Той обясни недоразуменията, настъпили в последния момент, с "липса на комуникация" между него и групата. Според версията на бившия президент ПГ на АБВ е била подведена от финансовия министър Владислав Горанов и от неговото "условно и неангажиращо" обещание, че ще редуцира дълга с 2 млрд лв., и затова е подкрепила споразумението. Първанов нарече решението на своите "сериозна политическа грешка" и призова цялото оперативно ръководство на партията да поиска вот на доверие от Националния съвет. Часове по-късно ръководството последва призива му. Развръзката се очаква на заседанието на съвета идната седмица. Днес пък се събират партийното ръководство и това на ПГ. В същото време Първанов отхвърли спекулациите за разцепление или заплахи в групата и подчерта, че тя е напълно единна. Часове след изявлението на експрезидента местните структури заизпращаха декларации в негова подкрепа.
Депутатите от АБВ подеха опорните точки на Първанов и потвърдиха, че той не е бил уведомен за променената им позиция. Техните обяснения бяха изтъкани от противоречия. От една страна, те продължиха да настояват, че са постъпили правилно и отговорно. От друга - настояха Първанов да си остане на лидерския пост и му засвидетелстваха уважение. Въпреки очевидния конфликт в обясненията депутатите също отрекоха да има разцепление в партията.
"Нямаме намерение да подаваме оставка", заяви Кирил Цочев от името на групата. Нещо повече - депутатите представиха като победа на АБВ редуцирането на дълга с 2 млрд. лв., както им обеща устно Горанов по време на дебатите. "АБВ постигна голям политически успех - спести 2 млрд. на българските данъкоплатци", заяви и Румен Петков пред Клуб Z. Думата на финансовия министър обаче не е скрепена юридически с никакъв документ. Било "джентълменско споразумение" по израза на Цочев..." - в. „Сега".
„Като тежка политическа грешка идеологът на АБВ Георги Първанов определи гласуването на парламентарната група в подкрепа на ратификацията на споразумението с четирите банки за посредничество при теглене на възможен 16 млрд. лв. дълг. В национален ефир в четвъртък сутринта той обвини депутатите си в лековерие, тъй като ревизирали решение на Националния съвет само възоснова на обещание на министъра на финансите Владислав Горанов. И хвърли бомбата: "Това предполага, като израз на достойнство от моя страна, тъй като аз съм човек на честта и на достойнството, бил вече 25 години в политиката, сега не мога да си представя нещо по-различно, затова аз ще поставя своята оставка пред Националния съвет и пред конференцията на първото заседание"...
От своя страна депутатите определиха гласуването си като "малка победа" - заради обещанието на Горанов, че няма да пипа 2 млрд. лв. от дълга и че част от средствата ще отидат за инвестиции...
Зам.-председателят на парламентарната група ген. Михо Михов пък се закани, че депутатите ще следят много изкъсо дали Горанов ще спази обещанието си.
Политическото ръководство и парламентарната група са се опитали да разубедят Първанов още в сряда вечерта, когато той ги събрал, но без успех.
Очаква се Изпълнителният съвет на АБВ да се събере на 4 март, за да насрочи Национален съвет. Той трябва да се проведе до 7 дни от обявяването му. Като се очаква, че това ще стане още преди уикенда на следващата седмица...
Подписка в подкрепа на Георги Първанов тръгна от местната структура във Варна. Тя ще бъде разпространена във всички клубове на територията на града, вероятно ще бъде подкрепена и от общинските организации на партията в региона, обясни областният координатор Боян Димитров пред "Фокус".
Други местни лидери също се солидаризираха с лидера на АБВ и заплашиха също да си тръгнат, ако оставката на президента (2002 - 2012 г.) бъде приета..." - в. „Стандарт".
Вестниците съобщават и за предстоящото посещение у нас на шефа на ФБР Джеймс Коми.
„Главният прокурор Сотир Цацаров ще се срещне с шефа на ФБР Джеймс Коми, който през следващата седмица пристига в България. Обвинител номер 1 ще обсъди с госта основно теми, свързани с международния тероризъм, корупцията и престъпността.
От ФБР обаче пазят в дълбока тайна с кого още ще се срещне Коми. От прессекретариата на службата единствено обясняват, че визитата е с конфиденциален характер.
Коми зае поста на 4 септември 2013 г. Той замени Робърт Мълър, който оглавяваше ведомството в продължение на 12 години. Преди да бъде назначен на отговорния пост, Коми е бил федерален прокурор в Ню Йорк, а след това заместник на главния прокурор на САЩ." - в. „Стандарт".
„Очаква се следващата седмица в България да пристигне шефът на ФБР Джеймс Коми и по време на визитата му да има среща с главния прокурор Сотир Цацаров, съобщиха запознати. Вероятно по време на визитата той ще има други срещи.
Президентът Барак Обама предложи Джеймс Коми за директор на ФБР през юни 2013 г. Кандидатурата му беше одобрена от Сената с огромно мнозинство на 29 юли същата година. Коми встъпи в длъжност на 4 септември 2013 г. Той замени на този пост Робърт Мълър, който оглавяваше ведомството в продължение на 12 години.
Преди да бъде назначен на отговорния пост Коми от януари 2002 до декември 2003 е бил федерален прокурор в Ню Йорк, а след това заместник на главния прокурор на САЩ..." - в. „24 часа".
